,,Синдромът на високия мак“ е културен феномен, при който хора обезкуражават, критикуват или саботират онези, които постигат успех в един или в повече аспекти на живота си. Най-често се забелязва при интелектуалното и културно богатство. Явлението е най-разпространено в Австралия и Нова Зеландия.

Жаргонът „cutting down the tall poppy“ в превод – ,,отрязването на високия мак“ се използва, за да се опише умишленото приземяване на хора, заради техните постижения.

В Япония имат подобен израз, който гласи ,,пиронът, който стърчи нагоре, се забива“. А в Холандия казват: ,,не поставяй главата си над нивото на земята“. Феноментът понякога се описва и като ,,манталитета на кофата с раци“ от ,,crab bucket mentality“, който показва поведението на раците в кофа: капак не е нужен, защото ако някой от раците се опита да избяга, другите ще го дръпнат обратно в кофата.

,,Синдромът на високите макове“ и от къде идва?

Произходът на ,,Синдрома на високия мак“ (tall poppy syndrome) идва от историята за последния римски цар до (510 г. пр. Хр.) Луций Тарквиний, който бил много жесток тиранин. Историята е описана в книгата „История на града от неговото създаване“ от историка Тит Ливий.

Синът на царя анализирал положението в съседния град и пратил пратеник да попита баща му какво да прави с най-умните хора в града. Бащата завел пратеникът в градината и с коса отрязал главите на най-високите макове. Пратеникът се върнал и разказал метафората на сина му. Той я последвал и обезглавил най-умните хора в града.

Какво представлява културният феномен ,,Tall poppy syndrome“?

Това психологическо явление е широко разпространено в Австралия. Aвстралийското общество вярва в принципите на егалитарзима. Да бъдат всички равни и да заслужават равни права и възможности. За тях е нормално успехът на определен човек или хора да провокира завист, деструктивна критика или атаки от други хора.

По тази причина успешни филмови звезди, политици, интелектуалци и бизнесмени в Австралия, добре знаят, че успехът им ще бъде осъден, особено ако обществото смята, че не е заслужен.

Всъщност приземяването на някого обезценява неговите постижения, като му се внушава, че той/ тя или те, не заслужават вниманието, което получават.

Това довежда до обезсърчаване към бъдещи постижения, които биха могли да привлекат отново внимание към тези хора. В доклад от 2018 г. изследващ степента на Синдрома на работните места в Канада, установява, че почти 9 от 10 от анкетираните (предимно жени) смятат, че постиженията им са игнорирани на работното място.

Мъже също споделят, че са били пренебрегнати, игнорирани или за тях въобще не се говори след успех. Половината от анкетираните споделят, че дори техни приятели са се опитвали да ги саботират. А един на всеки 10 признава, че го е правил на други.

В Австралия ,,Синдромът на високия мак“ се възприема като начин да се гарантира, че всички ще имат ,,честен ход“, а австралийци смятат амбицията за отрицателна черта. Това създава конфликт и възпрепятства иновациите и растежа.

Съвсем наскоро през февруари 2022г. австралийска застрахователна компания пусна кратък филм ,,Tall Poppy“, създаден за борба със синдрома на Tall Poppy.

Хората хвърлят камъни, по това което сияе

Тейлър Суифт

Kак и къде се появява ,,Синдромът на Високия мак“?

Най-лесно можем да го открием в работна среда, в която зад напредъка на един човек се приема, че останалите вършат по-малко. Това стимулира конфликт между служителите от лични подбуди.

В среда като тази най-често се опитват да повишат успеха на цялата група според чрез състезание между служителите. Синдромът на високия мак обаче може действително да намали общите постижения като създаде токсична работна среда, която да възпрепятства продуктивността.

Синдромът разбира се, се среща и в други сценарии, включително и в семейната среда. Но най-често възниква, когато при един човек се отключат негативни емоции:

• ЗАВИСТ – Според психиатъра Нийл Бартън завистта не е просто желанието за нещо, което друго човек притежава като умения, притежание или постижение. Това е и болезненото съзнание, че ти самият го нямаш. Завистта обикновено е насочена към хора, с които се сравняваме, независимо дали всъщност се конкурираме с тях или не. Хората често се опитват да скрият завистта си, защото е свързана с чувство на срам, изразяващо се индиректно като критика, саботаж или газлайт.

• НИСКО САМОЧУВСТВИЕ – Да наблюдаваш как някой друг успява може да предизвика чувство за малоценност у теб, ако вярваш, че не си способен на същото постижение. (От друга страна, човек със здраво самочувствие може вместо това да се опита да подражава на човека, който има това, което и той може да получи. Вместо да разглеждат собствените си проблеми обаче, хората с ниско самочувствие насочват негативните си чувства в обезценяването и критикуването на другите.

• ЯД – Ядът се развива, когато болезнените емоции не се справят ефективно и вината за лоши чувства се прехвърля върху някой друг. Ядът може да породи натрапчиви негативни мисли, които консумират много умствена енергия, без да помагат за разрешаването на възприемания проблем.

• СТРАХ – Човек с травми от детството си може лесно да задейства несъзнателно защитно поведение. Независимо дали страхът е разумен или не, неговият психологически ефект е реален. Това затруднява достъпа на индивида до частта на мозъка, отговорна за кооперативното социално взаимодействие.

Последствията

Жертви от изследванията споделят, че ефектите от синдрома повлияват далеч по-сериозно на начина им на живот:

• Загуба на увереност
• Неконтролирани тикове
• Злоупотреба с наркотици
• Безсъние
• Физически симптоми като главоболие или проблеми с храносмилането
• Безпокойство
• Депресия
• Проблеми във взаимоотношенията

Kак да се справим със ,,Синдрома на Високия мак“?

Какво може да направите ако смятате, че сте жертва на ,,Tall Poppy syndrome„? Първо разберете, че не сте отговорни за облекчаването на болката на някого друг – само той може да направи това. Но може да се погрижите за себе си обаче по следните начини:

1.Съсредоточете се върху вътрешните си причини за това, че давате най-доброто от себе си

Помислете върху себе си – чувствате ли се горди от постижението си? Подкрепете се по същия начин, по който бихте подкрепили ваш добър приятел. Уверете се, че не наблягате твърде много на външните гласове на одобрение.

2. Установете и поддържайте добри граници за себе си

Разберете нуждите си и знайте своите граници. Обсъдете ги със себе си внимателно и ги наложете. Никой друг няма да уважи вашите граници, ако първо вие не го направите за себе си.

3. Обърнете се към хора и дейности, които ви подкрепят и зареждат с енергия

Обърнете внимание на чувствата си. Когато забележите, че се чувствате развълнувани или изтощени, потърсете хора и дейности, които надеждно ви карат да се чувствате по-пълни с живот. Обърнете внимание, че това не е същото като притъпяването на неприятните чувства с взимането на наркотици или обсъждането на клюки по адрес на някого.

4. Намерете събеседник, с когото може да поговорите за реалността около вас

Консултирайте се с хора, на които имате доверие, за да не загубите перспектива. Избягвайте да бъдете погълнати от негативно мислене и задълбани в различни версии на реалността.

5. Обърнете се към специалист

Ако сте били жертва на ,,Синдрома на Високия Мак“, експерт по психично здраве може да ви насочи да изследвате препятствията, да научите умения за самопознание и самообслужване и да направите промените, от които се нуждаете, за да бъдете наистина изпълнени и щастливи.

„За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората, да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.“

Константин Иречек

Източници:

J Behav Health. 2020. 9(3):1–2.

Thomson Reuters et al. (2018). The Tallest Poppy.Mental Health / April 1, 2022