Богдан Сташенко ще направи своя професионален дебют на ринга на MAX FIGHT 61 в категория до 92 кг. Той е многократен шампион по граплинг и шампион на България по бойно самбо, известен с непредсказуемия си стил на игра. Сташенко e представител на клуб Десант с треньор Николай Добруджански. Срещата между двамата трябваше да се състои още през лятото на 2024 г. на изданието MAX FIGHT 59 в Св. Влас. Неговият опонент е известен на българската публика – Мирослав Милков (Спартанецът) е със статистика от 4 победи (3 с ТКО, 1 със събмишън), който залага на агресивна борба и мощни удари. Напомняме, че през 2024 година той спечели годишната награда на MAX FIGHT “Събмишън на годината”, след като победи Пенчо Дочев. Събитието ще се проведе на 31 май 2025. г. в София, зала Lonsdale и Max Fight Center в категория лека тежка.

Нургюл Салимова е само на 20-години и играе финал на Световната купа за жени по шахмат в Баку, Азербайджан. ,,Златното момиче“ на българския шах, както я наричат медиите започва своя път, докато е на 4 г. Тя е гросмайстор за жени и международен майстор за мъже. Дядо й и баща й са шахматисти, които и до ден днешен участват в състезания по скоростен шах. Човекът, който й показва първите стъпки в шаха е нейният дядо Салим Салимов. Той е ,,майстор на спорта“ и е един от най-добрите шахматисти в кореспондентския шах. Баща й Илхан Ибрямов всяка вечер след работа нареждал фигурките, за да играе с малката Нургюл. Тя силно се влюбва в шаха и едва на 4 печели първия си турнир. На 5 г. и 9 месеца става републуканска шампионка на България. На 8 печели европейско злато, а на 12 вече е световна шампионка. Повече за нейната история в следващите редове… Когато бях дете… Името й Нургюл е съчетание от думите ,,надежда“ и ,,роза“ от турски език. Тя е родена на 2 юни през 2003 г. в скромното село Крепча, в община Опака, област Търговище. Там тя завършва основното училище, а средното си образование продължава в СУ ,,Васил Левски“ гр. Опака. Тя все още живее в Крепча със своето семейство, а висшето си образование иска да продължи в гр. Свищов. Първото ми състезание по шах Първият турнир по шах, на който участва Нургюл е в гр. Силистра през 2009 г. Там сегашният й мениджър Живко Жеков я забелязва и казва на дядо й, че внучката му трябва да се отдаде на шаха, защото е изключително перспективна. На второто си участие в Слънчев бряг, докато е едва на 5 г. и 9 месеца с 6 победи от 6 партии тя става републиканска шампионка на България за момичета до 8-годишна възраст. Там я забелязва гросмайсторът Петър Великов, който е селекционер на детските формации на националния отбор и президент на ШК Локомотив ( София ) и я взима към клуба си. Първият ми треньор ,,Българска федерация по Шах“ определя Николай Спиридонов за треньор на Нургюл по програма за работа с деца. По това време той се връща от Франция, където много от гросмайсторите там са минали през неговото обучение. Нургюл и Николай поддържат тренировките си по скайп. Чрез специална програма провеждат 3-часово онлайн обучение поне два пъти в седмицата. През другото време баща й Илхан играе ролята на нейн спаринг партньор. Не бих приел друг треньор да се занимава с дъщеря ми, тъй като сме безкрайно доволни от Николай Спиридонов. Пък и в нашия край нямаме такива изявени треньори. Илхан Ибрямов – баща на Нургюл Салимова В един момент баща й осъзнава, че не може да играе с нея, защото тя става все по-добра. Когато става на 10 години семейството й я записва в шахматен клуб ,,Бургас-64“, а нейн треньор става председателят на клуба Живко Жеков. Моите постижения През 2011 г. Салимова става европейска шампионка при момичетата до 8 години, а през 2015 г. печели световната титла при момичетата до 12 години. През 2019 г. печели гросмайсторската титла по шах на европейското индивидуално първенство за жени в Анталия. Тя поставя рекорд за най-млада носителка на Държавната титла по шахмат за жени, която завоюва едва на 13 години и 9 месеца. През годините е печелила държавните шампионати над 10 пъти във всички възрастови групи – до 8, 10, 12, 14, 16 и 18 години и е номер 2 по рейтинг за жени в България. Постоянно разигравам партии в главата си. Даже понякога това ми помага да заспя. Колкото и странно да звучи, ако обичаш нещо това да мислиш само за него е нормално. Nurgul Salimova Нургюл на Финал за световната купа в Азербайджан Световната федерация по шахмат (FIDE) определи представянето на Салимова като „зрелищно“, българката победи украинката Анна Музичук с 1,5:0,5, която е трикратна световна шампионка и запази своето място в историческия финал. 20-годишната ни топшахматистка в момента играе финал на световната купа в Баку срещу Александра Горячкина с нагласата да подобри резултата от предишното си участие през 2021 година, когато отпада във втория кръг. Нургюл не само надскочи себе си, тя постигна много повече от това.

Георги Господинов Георгиев е литературен изследовател, драматург, есеист, редактор, преподавател, литературен критик и съвременен български писател, чийто труд се причислява към ,,постмодерните“ тенденции в литературата. Той е първият българин, носител на най-престижната наградата по литература в света ,,Букър“ за своя роман ,,Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел. Той не просто е най-превежданият съвременен български автор в чужбина, той се счита за единственият български писател на световната литературна сцена. Някои медии го наричат ,,Българският Оруел“. За книгата му „Физика на тъгата“ литературният критик Митко Новков написва: „световен роман, който е и на български“. Не искай и няма да ти се откаже. Ако не почукаш на вратата, Няма да чуеш Не отвътре. Не искам нищо и затова нищо не ми е дадено, нищо не ми е отказано. (Георги Господинов, „Апология на отказа“) Биография Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 г. в гр. Ямбол. Завършва Профилирана гимназия ,,Васил Левски“ през 1988 г. За висшето си образование избира Българска филология в Софийския университет, където се дипломира през 1993 г. По-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература при БАН с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“, (издадена от „Просвета“, 2005). Работи и като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000). Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на вестник „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“. През май 2016 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен. Има една дъщеря от съпругата си, литературоведката Биляна Курташева, Рая Господинова, родена на 13 януари 2007 г. Творчество Поезия Още за първата си стихосбирка, „Лапидариум“ (1992), 23-годишният Георги Господинов е отличен с Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1993). Стихосбирката се превежда на чешки през 2009 г. Следват „Черешата на един народ“ (Награда за книга на годината на Сдружение на български писатели, 1996), претърпяла три издания (1996, 1998, 2003) и, през 2003 година, „Писма до Гаустин“. В „Балади и разпади“ (2007) са включени предишните три стихосбирки плюс нови стихотворения в цикъла „Неделите на света“. Том с избрана поезия от Георги Господинов излиза на немски под заглавие „Kleines morgendliches Verbrechen“ (Droschl, 2010) в превод на Александер Зицман, Валерия Йегер и Уве Колбе. Книгата получава възторжени рецензии в най-големите немски вестници NZZ, FAZ, Die Welt, SZ и др. Негови стихотворения са включени в редица международни антологии, сред които е „New European Poets“ (Graywolf Press, USA, 2008). Преводи на негови стихове на различни езици, включително на арабски, могат да се прочетат в немския сайт за поезия lyrikline.org. Проза Естествен роман „Естествен роман“ е първият роман на Георги Господинов. Заслужено получава Специалната награда на конкурса „Развитие“ (за ръкопис на роман), и е издаден в десет издания на български – 1999, 2000, 2002, 2004, 2006, 2007, 2009, 2011, 2013, 2014. Критиката го определя като „първия по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“ (сп. „Егоист“). „Естествен роман“ е най-превежданата българска книга след 1989 г. Публикуван е на 21 езика, сред които английски, немски, френски, испански, италиански и др. Le Nouvel Observateur определя романа като „оригинален и забавен“. Le Courrier (Женева) го нарича „машина за истории“, а според Livres Hebdo книгата е „едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана, но блестяща във всяко отношение и новаторска по форма“. Ню Йоркър (в кратка рецензия) пише за романа: това е „анархичен, експериментален дебют“, добавяйки, че роман, който предприема рискове като тези в „Естествен роман“, понякога „пада по лице“, но според Ню Йоркър попаденията в книгата превишават пропуските, и в крайна сметка тя успява да бъде очарователна.  Вестник Таймс определя романа като „размишления върху пушенето, дефекацията и ботаниката“, добавяйки, че това е „хумористична, меланхолна и изключително идиосинкразна творба“. Според вестник Гардиан романът е „едновременно земен и интелектуален“ („both earthy and intellectual“). В голяма рецензия за немското издание на романа вестник Нойе цюрхер цайтунг (NZZ) определя Георги Господинов като „хуморист на отчаянието“ (Humorist der Verzweiflung), а вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг (FAZ) определя романа като „малък изискан шедьовър“). Всички немски отзиви – в сайта на изд. „Droschl“ . Изключително рядко български роман бива рецензиран във водещи световни медии. Голяма част от чуждестранните отзиви могат да се намерят в американското онлайн издание Complete Review. ,,Физика на Тъгата“ Вторият роман на Г. Господинов, „Физика на тъгата“ (2011), още с излизането си оглавява класациите за най-продавани книги в България. Печели наградата „Български роман на годината“ на НДФ „13 века България“ (2013), международната награда „Ян Михалски“ (2016, Швейцария), полската награда за централноевропейска литература „Ангелус“ (2019). Публикуван е на повече от 15 езика, за него пишат издания като „Ню Йоркър“, „Ди Цайт“, „Либерасион“ и мн. др. ,,Времеубежище“ Романът на Георги Господинов „Времеубежище“ печели международната награда за литература „Букър“. „Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел, стигна до краткия списък от 6 номинации за отличието „Букър“, което е едно от най-престижните в литературата. Това накара книгата да бъде най-търсената в Amazon. Наградата „Международен Букър“ се връчва ежегодно за най-добро художествено произведение, което е било преведено на английски и публикувано във Великобритания и Ирландия. Наградата в размер от 50 000 британски паунда не е само за писателя, но и за преводача, които си поделят сумата. Успехът на Господинов не е само за конкретното произведение – спечелването на подобно отличие хвърля светлина върху литературата на страната, от която е автора. Триумфът на Господинов и „Времеубежище“ може да се отрази ползотворно и на други български писатели, към които чуждестранни издатели и читатели да насочат погледи. Това, което ми се иска е тези книги да бъдат забелязани, да имат присъствие в медиите, да се говори за българско събитие в литературата. Това е много трудно, тъй като към България няма любопитство, не излъчваме образ и затова сме си виновни само ние. Митът за древното ни героическо минало е минало. Без да е съвсем ясно състояло ли се е. Розовото масло отдавна изветря и е време да го заменим с нещо друго. Г. Господинов Успехът Тесктове на Георги Господинов са превеждани и печатани в САЩ, Унгария, Германия, Финландия, Австрия и др. През 2021 г. световноизвестният български автор се превърна в един от най-награждаваните ни писатели, след като само в рамките на няколко месеца бе отличен с редица национални

Матей Илиянов Казийски е български волейболист, роден на 23 Септември 1984 г. в София. ,,Императора“ както го нарича волейболното общество, е висок 203 см и е смятан за един от най-талантливите, най-скъпоплатените и най-успешните волейболисти не само в България, но и в цял свят. Като дете затруднява треньорите, защото може да играе на всяка една позиция, но той сам избира да играе като посрещач. Печели 5-пъти Шампионската титла на Италия с отбора на Тренто, а през 2006 г. е обявен за Волейболист №1 на Европа. Има един волейболист, който може да играе във всеки един клуб по света, на всеки един континент. Има един волейболист, който е желан от всеки треньор в неговия отбор. Има един волейболист, който винаги е за пример и бива отличен след всеки мач. Ивайло Банчев – Sportal media Биография Матей Казийски израства в семейство на национални състезатели по волейбол – баща му Илиян Казийски е бил разпределител, а майка му Валя Казийски е играла на позицията ,,център“. Казийски от дете е по залите със своите родители във Франция. Баща му е бивш състезател на френските отбори – Поатие, Сен Жермен и Епинал. Докато е на 6 малкият Матей сам се влюбва в играта и един ден отива на стадион Славия в ,,Овча Купел“, за да се включи в тренировка, водена от треньора Матю Калчев. Матей играе като нападател, въпреки, че в националния отбор и преди това в Славия е използван като диагонал. 21-годишният талант има качества да бъде и разпределител. Баща му Илиян е бивш разпределител и на националния отбор на България. Той вижда в сина си друг талант и го насочва към поста посрещач. След рутинен медицински преглед обаче лекарите откриват порок на сърцето на Матей, което значи, че трябва да се откаже от волейбола, тъй като може да умре на игрището. Семейството му не се отказва и следва нови изследвания, които напълно отричат първите. Основна роля за израстването му като посрещач има бившият национален състезател Найден Найденов. През сезон 2002/03 двамата играят рамо до рамо в Лукойл-Нефтохимик, а след това Найденов е помощник-треньор на младежкия национален отбор, който през август 2003-а печели бронзови медали на световното първенство в Техеран. Под ръководството на Мартин Стоев националният тим печели бронзови медали на световното първенство за мъже през 2006 година в Япония. Матей е един от най-добрите на Мондиала и е избран за играч №3 на шампионата на планетата, като пред него са само бразилецът Жиба и полякът Мариуш Влазли. На европейското първенство 2003 г. в Германия, избухва скандал заради Казийски. Той играе в първия мач срещу Русия без лиценз и това носи на България служебна загуба с 0:3. Следва и отстраняване на Матей от шампионата. През 2004 г. печели приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига. От 2005 до 2007 г. Казийски играе в един от най-добрите отбори в Европа – „Динамо“ (Москва), който плаща 1 млн. долара за него. През 2005 г. по време на шоуто около първия мач на звездите в руското първенство, Казийски печели състезанието за най-висок отскок при „забивка“ – 379 см. Награден е и с приза за най-добър начален удар. Година по-късно печели златния медал от Руското първенство. Най-желаният волейболист в света Матей е обявен за Волейболист №1 на Европа за 2006 година. След като получи тази награда, ръководствата на всички елитни клубове по света се опитват да привлекат българския талант в своя тим на всяка цена. Точно и затова през лятото на 2007 година той се превръща в ,,Най-желания волейболист в света“. С увереност Матей отхвърли изкушаващи оферти на грандове като Сислей (Тревизо), Лубе Банка (Мачерата), Копра (Пиаченца), Динамо ТТТ (Казан), Олимпиакос (Гър) и още много отбори, които бяха готови да дадат всичко, за да го имат в своите отбори. По това време Казийски е едва на 22 години и владее отлично говоримо и писмено френски и английски език, справя се много добре с руски и сръбски, а през новия сезон е на път да научи и италиански, след като премине в Итас Диатек (Тренто). През лятото на 2007 г. е привлечен в италианския „Тренто“ Където треньор е българинът Радостин Стойчев, а негови съотборници са – Владимир Николов, Смилен Мляков и Васил Стоянов. Две години по-късно получава капитанската лента на отбора. С отбора печели италианското първенство, Световното клубно състезание и шампионската лига. В края на сезон 2012 – 2013 президентът на клуба, Диего Мосна принуждава Стойчев и Казийски да се преместят в отбора от турската столица „Халбанк“. С този отбор стигат до второ място в Шампионската лига отстъпвайки на финала на руския Белогорие. Стават шампиони и носители на купата на страната. „Когато отидох в Тренто се чуваха много други неща и със сигурност никой не си е мислил такова нещо. Навярно нямаше да повярвам, че само за три години ще спечелим всичко, което може да се спечели, а това, което сега да ни остава е да повтаряме собствените си успехи“, казва Матей през 2010 г. пред бТВ. През 2014 се завръща в Тренто заедно със Стойчев и отново става шампион на Италия. През следващия сезон Матей подписва с японския JTEKT Стингс (Кария). След като завършват ангажиментите му с японския клуб Матей доиграва сезона в Тренто, където е картотекиран само за плейофите. Завръща се в Европа през 2018 г., като подписва с полския Сточния (Шчечин), където по-рано е назначен за спортен директор Радостин Стойчев. За съжаление в края на годината клубът обявява фалит и това кара Матей да премине в италианския Калцедония (Верона). През 2019 г. преминава в японския Джей Тект Стингс (Кария). В японския отбор той се нарежда до най-скъпоплатените волейболисти със сезонна заплата от 380 000 евро. През 2020 г. Джей Тект Стингс става шампион на Япония, побеждавайки на финала Панасоник Пантърс. След завършването на сезона Казийски подписва с Калцедония (Верона). Мъж на годината През 2010 г. е обявен за „Мъж на годината“ в анкетата на „Дарик“. Национален отбор на Бълария по волейбол През 2012 г. в дните на Олимпийските игри в Лондон, тема номер 1 в националните медии бе отказът на част от членовете на националния ни отбор по волейбол, да се подчинят