Говоренето пред публика се изразява в различни форми. Не винаги означава изказване на вдъхновяваща реч пред огромна маса от хора. Ако си ученик ще ти се наложи да разкажеш урок пред съучениците ти. Ако си учител – пред своите ученици. Ако си мениджър – ще ти се налага да говориш пред екипа си. Ако си служител – ще изкажеш похвалите и критиките си към своите мениджъри. Дали си на изпит, дали представяш презентация или бизнес идея – ти се нуждаеш от умението да говориш пред публика. Древна Гърция – родината на ораторството В Древна Гърция свободното изразяване и политическото участие са били важен инструмент за изразяването на личностната воля, това обаче не би се случило без усилията на голямата четворка „Аспасия, Сократ, Аристотел и Платон“. Аристотел пръв разделя речта като „средството за убеждаване“ на три части, необходими за убеждаването на аудиториите: Всеки мъж над 18-годишна възраст e получавал възможност да се присъедини към група с мислители и философи, в която да изкаже мислите и вълненията за себе си или за обществото. Да убеди своя сънародник да гласува за или против определено законодателство и още. За разлика от политиката днес, в която парите и технологиите се използват за подхранване на пропаганда срещу политиците, в миналото битката на думи и свободата на изразяване са били единствения начин за убеждаване. За да участваш в гръцката политика е било нужно да спадаш към една от трите групи: най-богатите, най-влиятелните, и най-добрите оратори. Как изглежда успешната реч (ПРИМЕР) В следващия пример ще ти покажа анализ на откъс от реч за град Филаделфия , успяла да заема първо място сред 27 други речи за различни градове в Америка. Тя е от студент на Дейл Карнеги – създател на курсове за личностно развитие. Представена е по време на 13-та годишна конференция на Националната асоциация на агенциите за недвижими имоти в САЩ. ,,Господа и приятели“, Преди 144 години тази велика нация САЩ, беше родена в родния ми град Филаделфия и затова е напълно естествено, че град с такава история има този силен американски дух, който го направи не само един от най-големите промишлени центрове на държавата, но и един от най-големите и красиви градове в целия свят. Филаделфия има близо два милиона жители и площта на нашия град е комбинираната площ на Милуоки и Бостън, Париж и Берлин, а от нашите 130 кв. мили ние сме отделили от най-хубава си земя за прекрасни паркове, площади и булеварди, за да имат нашите граждани подходящи места за отдих и отмора. Филаделфия, приятели, не е само голям и чист град, той е наричан ,,работилницата на света“, а причината да го наричат така е фактът, че ние имаме огромна армия от над 400 хил. души, работещи в 9 200 промишлени предприятия, които на всеки 10 минути произвеждат полезни стоки на стойност 100 хил. долара… Според известен статистик, в Америка няма град, който да е равен на Филаделфия по производство на вълнени продукти, кожени продукти, плетени продукти, текстил, мебели, инструменти, батерии, стоманени кораби и още. На всеки 2 часа денем и нощем произвеждаме по един железопътен локомотив, над половината от жителите на тази велик страна се возят в трамваи, произведени в град Филаделфия. Всяка минута произвеждаме хиляда пури и миналата година във всичките ни 155 трикотажни фабрики ние направихме по 2 чифта чорапи за всеки мъж, жена и дете в тази държава. Ние правим повече мокети и килими отцяла Великобритания и Ирландия взети заедно“. Анализ на речта Речта не се разсейва, не губи време. Ораторът започва с картина на родния му град. Той посочва, че град Филаделфия е родното място на цялата нация. Отбелязва също, че това е един от най-големите и и красиви градове в света. Но това е обща банална претенция, сама по себе си тя няма да впечатли кой знае колко никого. Ораторът го знае, затова помага на аудиторията си да го визуализира огромните размери на града като казва ,,площта на нашия град е равен на комбинирата площ на Милуоки и Бостън, Париж и Берлин“. Това е дефинирано, конкретно и интересно. Представя идеята по-добре от скучна статистика. После заявява, че Филаделфия е ,,известна на всички като великата работилница на света“ – това звучи адски преувеличено нали? Като пропаганда. Ето тук ако ораторът веднага беше преминал на следващата точка, никой нямаше да бъде убеден в твърдението. Но той се спира и изброява продуктите, чрез които градът е световен лидер ,,вълнени продукти, кожени продукти, плетени продукти, текстил, мебели, инструменти, батерии, стоманени кораби и т.н. ,,Филаделфия ,,на всеки два часа денем и нощем произвежда по един железопътен локомотив, над половината от жителите на тази велика страна се возят в трамваи, произведени в град Филаделфия“ Хм, това въобще не го знаех – мислим си ние. Вчера може и да съм се возил в един от тези трамваи. Утре непременно ще проверя. ,,Хиляда пури всяка минута и два чифта чорапи за всеки мъж и дете в тази държава“. – може пък и любимата ми пура да идва от Филаделфия или тези чорапи, които са на краката ми? Обобщение Най-вероятно аудиторията ще забрави числата, но дали ще забрави картината, която ораторът описа? – съмнявам се. По нататък в откъса той казва дори, че ,,това е градът, в който е направен първото американско знаме“ и ясно подчертава американския дух. Съветите на големите оратори   Барак Обама: ,,Не бързай“ Във видеото долу може да видите пример на добрите тактики, използвани от Барак Обама в своите речи: Уинстън Чърчил: ,,Създай собствен стил на говорене“ Когато планирате речта си, имайте предвид факта, че продължителността на вниманието на средностатистическия човек е около 18 минути. Ако речта ви е по-дълга, може да загубите вниманието на публиката. За да предотвратим това, Уинстън Чърчил – министър председател на Великобритания и велик оратор, ни съветва да изказваме кратки и добре структурирани изречения, които ще направят речта ни директна и рязка. По този начин ще предадем посланията си бързо и ефективно. Маргарет Тачър: ,,Накарай хората да те слушат“ Какви са твоите съвети и тактики , които използваш при публичното говорене? Сподели своя опит в коментарите отдолу. Благодарим ти! 

Обзалагам се, че няма човек, който да не е забелязал, че когато отворим най-посещаванaтa уеб страницa в света – търсачката на Google. Картинката над полето за търсене с надписа ,,Google“ понякога е различна. Картинката най-вече ни напомня или информира ,,за празника днес, за почит на личност, събитие или изобретение от историята. Дори се появява игра или се включва цял спектакъл. 💡Как се ражда идеята? Идеята зад т.нар ,,Doodle“ – в превод от англ. ,,драскулка“ се ражда точно една седмица преди google да се регистрира като фирма през 4 Септември, 1998 г. Когато основателите на гугъл, Лари Пейдж и Сергей Брин, плануват да отидат на известния фестивал в Америка – ,,Горящ човек“ в пустинята Невада. Те били в добро настроение и на шега решили да поставят символа на фестивала зад тяхното лого. Като подпис в имейл, с който информират потребителите си, че ще бъдат извън офиса. От ,,драскулка“ до маркетингов шедьовър 🎨 От този момент картинката с логото на google става вдъхновение за художници, които решават да експериментират и добавят празнични декорации към логото за честване на празници. Във времето дизайнът се разчупва още повече, a интересът за артистите става още по-голям. Създава се екип от артисти от цял свят, които се наричат ,,драскачи“. Някои от тях са Ekua Holmes, Jeniffer Hom и Sophia Foster-Dimino. Каква е мотивацията на артистите в ,,Google Doodle”? Екипът на Google Doodle създава различни дизайни с мисията началната страница на Google да провокира любопитството на милиони потребители по света. Екипът се събира, за да реши кои събития да бъдат чествани с рисунка или анимация. Приоритет са важните и интересните събития. Никога не ми е скучно, не мисля, че има много места, които да ти предлагат работа като game developer, illustrator и animator в едно едно и също време. Olivia Huynh – Илюстратор в екипа на Google Doodle Колко често се променя картинката в Google търсачката? Темите за дизайн на Doodle зависят от световните събития. Например през 1950 г. Индия най-накрая успя да утвърди своята независимост и създава своя конституция. Индийци се бориха за своя суверенитет в продължение на 3 години. За радостта от това събитие цялата страна празнува. Първият ден като република, Индия отбеляза с грандиозен парад. Традиция, която продължава и до днес. Той чества богатата културна история на Индия – Това събитие служи за вдъхновение на илюстратора Ибрахим Райнтакат, който е автор на по-горната рисунка на Google Doodle. Всички тези елементи от местната култура в ярки, топли цветове и отличителни шарки напомнят за богатото културно наследство на Индия и се събират, за да отпразнуват щастливия 69-ти Ден на републиката! Как да твориш за гугъл? Всяка година Doodle for Google се организира като конкурс за изкуство, отворен за ученици от 1-ви до 12-ти клас. Те са поканени да създадат свой собствен Google Doodle с шанс да го представят в Google.com, както и да спечелят страхотни стипендии и още придобивки за своите училища. В журито през 2022г. участваха Селена Гомез – Художник, предприемач, филантроп, Елиз Фокс – Режисьор, модел и активист за психично здраве и Юлиана Уртубей – Наградена Учител на годината за 2021г. Момичето, което спечели Doodle for Google за САЩ 2022 г. е Софи Арак-Лиу ( Sophie Araque-Liu с нейната рисунка, озаглавена „Не съм сама“ . София печели стипендия от $30 000 за колеж и техника на стойност $50 000 за своето училище. В памет на2022 Участник в конкурса Doodle for Google Alithia Haven Ramirez, 10 г. 2012 – 2022 “Искам светът да види моето изкуство и да разбере какво умея. Искам хората да бъдат щастливи, когато видят страстта ми в изкуството”– Alithia Haven Ramirez

,,Синдромът на високия мак“ е културен феномен, при който хора обезкуражават, критикуват или саботират онези, които постигат успех в един или в повече аспекти на живота си. Най-често се забелязва при интелектуалното и културно богатство. Явлението е най-разпространено в Австралия и Нова Зеландия. Жаргонът „cutting down the tall poppy“ в превод – ,,отрязването на високия мак“ се използва, за да се опише умишленото приземяване на хора, заради техните постижения. В Япония имат подобен израз, който гласи ,,пиронът, който стърчи нагоре, се забива“. А в Холандия казват: ,,не поставяй главата си над нивото на земята“. Феноментът понякога се описва и като ,,манталитета на кофата с раци“ от ,,crab bucket mentality“, който показва поведението на раците в кофа: капак не е нужен, защото ако някой от раците се опита да избяга, другите ще го дръпнат обратно в кофата. ,,Синдромът на високите макове“ и от къде идва? Произходът на ,,Синдрома на високия мак“ (tall poppy syndrome) идва от историята за последния римски цар до (510 г. пр. Хр.) Луций Тарквиний, който бил много жесток тиранин. Историята е описана в книгата „История на града от неговото създаване“ от историка Тит Ливий. Синът на царя анализирал положението в съседния град и пратил пратеник да попита баща му какво да прави с най-умните хора в града. Бащата завел пратеникът в градината и с коса отрязал главите на най-високите макове. Пратеникът се върнал и разказал метафората на сина му. Той я последвал и обезглавил най-умните хора в града. Какво представлява културният феномен ,,Tall poppy syndrome“? Това психологическо явление е широко разпространено в Австралия. Aвстралийското общество вярва в принципите на егалитарзима. Да бъдат всички равни и да заслужават равни права и възможности. За тях е нормално успехът на определен човек или хора да провокира завист, деструктивна критика или атаки от други хора. По тази причина успешни филмови звезди, политици, интелектуалци и бизнесмени в Австралия, добре знаят, че успехът им ще бъде осъден, особено ако обществото смята, че не е заслужен. Всъщност приземяването на някого обезценява неговите постижения, като му се внушава, че той/ тя или те, не заслужават вниманието, което получават. Това довежда до обезсърчаване към бъдещи постижения, които биха могли да привлекат отново внимание към тези хора. В доклад от 2018 г. изследващ степента на Синдрома на работните места в Канада, установява, че почти 9 от 10 от анкетираните (предимно жени) смятат, че постиженията им са игнорирани на работното място. Мъже също споделят, че са били пренебрегнати, игнорирани или за тях въобще не се говори след успех. Половината от анкетираните споделят, че дори техни приятели са се опитвали да ги саботират. А един на всеки 10 признава, че го е правил на други. В Австралия ,,Синдромът на високия мак“ се възприема като начин да се гарантира, че всички ще имат ,,честен ход“, а австралийци смятат амбицията за отрицателна черта. Това създава конфликт и възпрепятства иновациите и растежа. Съвсем наскоро през февруари 2022г. австралийска застрахователна компания пусна кратък филм ,,Tall Poppy“, създаден за борба със синдрома на Tall Poppy. Хората хвърлят камъни, по това което сияе Тейлър Суифт Kак и къде се появява ,,Синдромът на Високия мак“? Най-лесно можем да го открием в работна среда, в която зад напредъка на един човек се приема, че останалите вършат по-малко. Това стимулира конфликт между служителите от лични подбуди. В среда като тази най-често се опитват да повишат успеха на цялата група според чрез състезание между служителите. Синдромът на високия мак обаче може действително да намали общите постижения като създаде токсична работна среда, която да възпрепятства продуктивността. Синдромът разбира се, се среща и в други сценарии, включително и в семейната среда. Но най-често възниква, когато при един човек се отключат негативни емоции: ЗАВИСТ – Според психиатъра Нийл Бартън завистта не е просто желанието за нещо, което друго човек притежава като умения, притежание или постижение. Това е и болезненото съзнание, че ти самият го нямаш. Завистта обикновено е насочена към хора, с които се сравняваме, независимо дали всъщност се конкурираме с тях или не. Хората често се опитват да скрият завистта си, защото е свързана с чувство на срам, изразяващо се индиректно като критика, саботаж или газлайт. НИСКО САМОЧУВСТВИЕ – Да наблюдаваш как някой друг успява може да предизвика чувство за малоценност у теб, ако вярваш, че не си способен на същото постижение. (От друга страна, човек със здраво самочувствие може вместо това да се опита да подражава на човека, който има това, което и той може да получи. Вместо да разглеждат собствените си проблеми обаче, хората с ниско самочувствие насочват негативните си чувства в обезценяването и критикуването на другите. ЯД – Ядът се развива, когато болезнените емоции не се справят ефективно и вината за лоши чувства се прехвърля върху някой друг. Ядът може да породи натрапчиви негативни мисли, които консумират много умствена енергия, без да помагат за разрешаването на възприемания проблем. СТРАХ – Човек с травми от детството си може лесно да задейства несъзнателно защитно поведение. Независимо дали страхът е разумен или не, неговият психологически ефект е реален. Това затруднява достъпа на индивида до частта на мозъка, отговорна за кооперативното социално взаимодействие. Последствията Жертви от изследванията споделят, че ефектите от синдрома повлияват далеч по-сериозно на начина им на живот: Загуба на увереност Неконтролирани тикове Злоупотреба с наркотици Безсъние Физически симптоми като главоболие или проблеми с храносмилането Безпокойство Депресия Проблеми във взаимоотношенията Kак да се справим със ,,Синдрома на Високия мак“? Какво може да направите ако смятате, че сте жертва на ,,Tall Poppy syndrome„? Първо разберете, че не сте отговорни за облекчаването на болката на някого друг – само той може да направи това. Но може да се погрижите за себе си обаче по следните начини: 1.Съсредоточете се върху вътрешните си причини за това, че давате най-доброто от себе си Помислете върху себе си – чувствате ли се горди от постижението си? Подкрепете се по същия начин, по който бихте подкрепили ваш добър приятел. Уверете се, че не наблягате твърде много на външните гласове на одобрение. 2. Установете и поддържайте добри граници за себе си Разберете нуждите си и знайте своите граници. Обсъдете ги със себе си внимателно и ги наложете.

Преди всичко – качество! Един от синовете на Оле Кирстен (създателят на най-популярните играчки за деца в света ЛЕГО) Годтфред, доставя пратка с дървени патици на гарата. Връща се и гордо казва на баща си, че е успял да спестил пари на фирмата. Баща му го изслушал внимателно с интерес. А след това го попитал какво толкова е направил, а синът му отговаря: „Боядисах патиците само с два слоя лак, а не с три, както обикновено го правим!“ Баща му в яростта си отговаря: ,,Веднага ще отидеш и ще вземеш играчките, ще ги боядисаш с 3 слоя боя, ще ги опаковаш и ще ги върнеш обратно на гарата“ Така бащата дава на синовете си важен урок. След случката синът му Годтфред дори решава да вземе думите на баща си и да ги превърне в новото мото на компанията. Изработва ги като дървен знак и ги окачва на стената във фабиката, за да напомня на служителите за приоритета на компанията към качеството. Горе вляво се вижда новия слоган на компанията. букв. превод ,,Само най-доброто е достатъчно добро“. Играчките се изработват от най-добрите материали, така че децата да играят дълги години с тях. Използва се буково дърво, което се суши на въздух в продължение на две години, след което се суши в пещ за три седмици. После се изрязва, шлайфа, полира и накрая се боядисва. Kaчество във всеки детайл Отношението към качеството на ЛЕГО се доказва и в първите дни на моделирането на пластмасовите модели. Както добре знаем след като избухва пожар във фабриката на ЛЕГО, наред с други събития, основния материал дърво се заменя с пластмаса. Компанията се фокусира не само върху крайния завършен продукт – играчка за деца. Но и в изграждането на система, която да се заиграва с креативността и любопитството на децата. Но за тази система, се нуждаят от по-голяма произведителна мощ. Която да произвежда калъпи за различните компоненти. Затова се създава отдел, който да се занима само с проектирането на различни елементи към играчките. Звено за изготвяне на отливки за играчките на Лего през 1957г. По-голямата ефективност и автоматизацията ускоряват производствения процес, но също така увеличават риска от грешки. Качеството обаче няма да бъде компрометирано. Отдел за контрол на качеството с персонал от 13 души е създаден през 1963 г. Качеството винаги е било една от ключовите ценности на компанията – още от деня, в който Оле Кърк Кристиансен създава бизнеса през 1932 г.