Нургюл Салимова е само на 20-години и играе финал на Световната купа за жени по шахмат в Баку, Азербайджан. ,,Златното момиче“ на българския шах, както я наричат медиите започва своя път, докато е на 4 г. Тя е гросмайстор за жени и международен майстор за мъже. Дядо й и баща й са шахматисти, които и до ден днешен участват в състезания по скоростен шах. Човекът, който й показва първите стъпки в шаха е нейният дядо Салим Салимов. Той е ,,майстор на спорта“ и е един от най-добрите шахматисти в кореспондентския шах. Баща й Илхан Ибрямов всяка вечер след работа нареждал фигурките, за да играе с малката Нургюл. Тя силно се влюбва в шаха и едва на 4 печели първия си турнир. На 5 г. и 9 месеца става републуканска шампионка на България. На 8 печели европейско злато, а на 12 вече е световна шампионка. Повече за нейната история в следващите редове… Когато бях дете… Името й Нургюл е съчетание от думите ,,надежда“ и ,,роза“ от турски език. Тя е родена на 2 юни през 2003 г. в скромното село Крепча, в община Опака, област Търговище. Там тя завършва основното училище, а средното си образование продължава в СУ ,,Васил Левски“ гр. Опака. Тя все още живее в Крепча със своето семейство, а висшето си образование иска да продължи в гр. Свищов. Първото ми състезание по шах Първият турнир по шах, на който участва Нургюл е в гр. Силистра през 2009 г. Там сегашният й мениджър Живко Жеков я забелязва и казва на дядо й, че внучката му трябва да се отдаде на шаха, защото е изключително перспективна. На второто си участие в Слънчев бряг, докато е едва на 5 г. и 9 месеца с 6 победи от 6 партии тя става републиканска шампионка на България за момичета до 8-годишна възраст. Там я забелязва гросмайсторът Петър Великов, който е селекционер на детските формации на националния отбор и президент на ШК Локомотив ( София ) и я взима към клуба си. Първият ми треньор ,,Българска федерация по Шах“ определя Николай Спиридонов за треньор на Нургюл по програма за работа с деца. По това време той се връща от Франция, където много от гросмайсторите там са минали през неговото обучение. Нургюл и Николай поддържат тренировките си по скайп. Чрез специална програма провеждат 3-часово онлайн обучение поне два пъти в седмицата. През другото време баща й Илхан играе ролята на нейн спаринг партньор. Не бих приел друг треньор да се занимава с дъщеря ми, тъй като сме безкрайно доволни от Николай Спиридонов. Пък и в нашия край нямаме такива изявени треньори. Илхан Ибрямов – баща на Нургюл Салимова В един момент баща й осъзнава, че не може да играе с нея, защото тя става все по-добра. Когато става на 10 години семейството й я записва в шахматен клуб ,,Бургас-64“, а нейн треньор става председателят на клуба Живко Жеков. Моите постижения През 2011 г. Салимова става европейска шампионка при момичетата до 8 години, а през 2015 г. печели световната титла при момичетата до 12 години. През 2019 г. печели гросмайсторската титла по шах на европейското индивидуално първенство за жени в Анталия. Тя поставя рекорд за най-млада носителка на Държавната титла по шахмат за жени, която завоюва едва на 13 години и 9 месеца. През годините е печелила държавните шампионати над 10 пъти във всички възрастови групи – до 8, 10, 12, 14, 16 и 18 години и е номер 2 по рейтинг за жени в България. Постоянно разигравам партии в главата си. Даже понякога това ми помага да заспя. Колкото и странно да звучи, ако обичаш нещо това да мислиш само за него е нормално. Nurgul Salimova Нургюл на Финал за световната купа в Азербайджан Световната федерация по шахмат (FIDE) определи представянето на Салимова като „зрелищно“, българката победи украинката Анна Музичук с 1,5:0,5, която е трикратна световна шампионка и запази своето място в историческия финал. 20-годишната ни топшахматистка в момента играе финал на световната купа в Баку срещу Александра Горячкина с нагласата да подобри резултата от предишното си участие през 2021 година, когато отпада във втория кръг. Нургюл не само надскочи себе си, тя постигна много повече от това.

Георги Господинов Георгиев е литературен изследовател, драматург, есеист, редактор, преподавател, литературен критик и съвременен български писател, чийто труд се причислява към ,,постмодерните“ тенденции в литературата. Той е първият българин, носител на най-престижната наградата по литература в света ,,Букър“ за своя роман ,,Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел. Той не просто е най-превежданият съвременен български автор в чужбина, той се счита за единственият български писател на световната литературна сцена. Някои медии го наричат ,,Българският Оруел“. За книгата му „Физика на тъгата“ литературният критик Митко Новков написва: „световен роман, който е и на български“. Не искай и няма да ти се откаже. Ако не почукаш на вратата, Няма да чуеш Не отвътре. Не искам нищо и затова нищо не ми е дадено, нищо не ми е отказано. (Георги Господинов, „Апология на отказа“) Биография Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 г. в гр. Ямбол. Завършва Профилирана гимназия ,,Васил Левски“ през 1988 г. За висшето си образование избира Българска филология в Софийския университет, където се дипломира през 1993 г. По-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература при БАН с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“, (издадена от „Просвета“, 2005). Работи и като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000). Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на вестник „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“. През май 2016 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен. Има една дъщеря от съпругата си, литературоведката Биляна Курташева, Рая Господинова, родена на 13 януари 2007 г. Творчество Поезия Още за първата си стихосбирка, „Лапидариум“ (1992), 23-годишният Георги Господинов е отличен с Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1993). Стихосбирката се превежда на чешки през 2009 г. Следват „Черешата на един народ“ (Награда за книга на годината на Сдружение на български писатели, 1996), претърпяла три издания (1996, 1998, 2003) и, през 2003 година, „Писма до Гаустин“. В „Балади и разпади“ (2007) са включени предишните три стихосбирки плюс нови стихотворения в цикъла „Неделите на света“. Том с избрана поезия от Георги Господинов излиза на немски под заглавие „Kleines morgendliches Verbrechen“ (Droschl, 2010) в превод на Александер Зицман, Валерия Йегер и Уве Колбе. Книгата получава възторжени рецензии в най-големите немски вестници NZZ, FAZ, Die Welt, SZ и др. Негови стихотворения са включени в редица международни антологии, сред които е „New European Poets“ (Graywolf Press, USA, 2008). Преводи на негови стихове на различни езици, включително на арабски, могат да се прочетат в немския сайт за поезия lyrikline.org. Проза Естествен роман „Естествен роман“ е първият роман на Георги Господинов. Заслужено получава Специалната награда на конкурса „Развитие“ (за ръкопис на роман), и е издаден в десет издания на български – 1999, 2000, 2002, 2004, 2006, 2007, 2009, 2011, 2013, 2014. Критиката го определя като „първия по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“ (сп. „Егоист“). „Естествен роман“ е най-превежданата българска книга след 1989 г. Публикуван е на 21 езика, сред които английски, немски, френски, испански, италиански и др. Le Nouvel Observateur определя романа като „оригинален и забавен“. Le Courrier (Женева) го нарича „машина за истории“, а според Livres Hebdo книгата е „едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана, но блестяща във всяко отношение и новаторска по форма“. Ню Йоркър (в кратка рецензия) пише за романа: това е „анархичен, експериментален дебют“, добавяйки, че роман, който предприема рискове като тези в „Естествен роман“, понякога „пада по лице“, но според Ню Йоркър попаденията в книгата превишават пропуските, и в крайна сметка тя успява да бъде очарователна.  Вестник Таймс определя романа като „размишления върху пушенето, дефекацията и ботаниката“, добавяйки, че това е „хумористична, меланхолна и изключително идиосинкразна творба“. Според вестник Гардиан романът е „едновременно земен и интелектуален“ („both earthy and intellectual“). В голяма рецензия за немското издание на романа вестник Нойе цюрхер цайтунг (NZZ) определя Георги Господинов като „хуморист на отчаянието“ (Humorist der Verzweiflung), а вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг (FAZ) определя романа като „малък изискан шедьовър“). Всички немски отзиви – в сайта на изд. „Droschl“ . Изключително рядко български роман бива рецензиран във водещи световни медии. Голяма част от чуждестранните отзиви могат да се намерят в американското онлайн издание Complete Review. ,,Физика на Тъгата“ Вторият роман на Г. Господинов, „Физика на тъгата“ (2011), още с излизането си оглавява класациите за най-продавани книги в България. Печели наградата „Български роман на годината“ на НДФ „13 века България“ (2013), международната награда „Ян Михалски“ (2016, Швейцария), полската награда за централноевропейска литература „Ангелус“ (2019). Публикуван е на повече от 15 езика, за него пишат издания като „Ню Йоркър“, „Ди Цайт“, „Либерасион“ и мн. др. ,,Времеубежище“ Романът на Георги Господинов „Времеубежище“ печели международната награда за литература „Букър“. „Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел, стигна до краткия списък от 6 номинации за отличието „Букър“, което е едно от най-престижните в литературата. Това накара книгата да бъде най-търсената в Amazon. Наградата „Международен Букър“ се връчва ежегодно за най-добро художествено произведение, което е било преведено на английски и публикувано във Великобритания и Ирландия. Наградата в размер от 50 000 британски паунда не е само за писателя, но и за преводача, които си поделят сумата. Успехът на Господинов не е само за конкретното произведение – спечелването на подобно отличие хвърля светлина върху литературата на страната, от която е автора. Триумфът на Господинов и „Времеубежище“ може да се отрази ползотворно и на други български писатели, към които чуждестранни издатели и читатели да насочат погледи. Това, което ми се иска е тези книги да бъдат забелязани, да имат присъствие в медиите, да се говори за българско събитие в литературата. Това е много трудно, тъй като към България няма любопитство, не излъчваме образ и затова сме си виновни само ние. Митът за древното ни героическо минало е минало. Без да е съвсем ясно състояло ли се е. Розовото масло отдавна изветря и е време да го заменим с нещо друго. Г. Господинов Успехът Тесктове на Георги Господинов са превеждани и печатани в САЩ, Унгария, Германия, Финландия, Австрия и др. През 2021 г. световноизвестният български автор се превърна в един от най-награждаваните ни писатели, след като само в рамките на няколко месеца бе отличен с редица национални

Матей Илиянов Казийски е български волейболист, роден на 23 Септември 1984 г. в София. ,,Императора“ както го нарича волейболното общество, е висок 203 см и е смятан за един от най-талантливите, най-скъпоплатените и най-успешните волейболисти не само в България, но и в цял свят. Като дете затруднява треньорите, защото може да играе на всяка една позиция, но той сам избира да играе като посрещач. Печели 5-пъти Шампионската титла на Италия с отбора на Тренто, а през 2006 г. е обявен за Волейболист №1 на Европа. Има един волейболист, който може да играе във всеки един клуб по света, на всеки един континент. Има един волейболист, който е желан от всеки треньор в неговия отбор. Има един волейболист, който винаги е за пример и бива отличен след всеки мач. Ивайло Банчев – Sportal media Биография Матей Казийски израства в семейство на национални състезатели по волейбол – баща му Илиян Казийски е бил разпределител, а майка му Валя Казийски е играла на позицията ,,център“. Казийски от дете е по залите със своите родители във Франция. Баща му е бивш състезател на френските отбори – Поатие, Сен Жермен и Епинал. Докато е на 6 малкият Матей сам се влюбва в играта и един ден отива на стадион Славия в ,,Овча Купел“, за да се включи в тренировка, водена от треньора Матю Калчев. Матей играе като нападател, въпреки, че в националния отбор и преди това в Славия е използван като диагонал. 21-годишният талант има качества да бъде и разпределител. Баща му Илиян е бивш разпределител и на националния отбор на България. Той вижда в сина си друг талант и го насочва към поста посрещач. След рутинен медицински преглед обаче лекарите откриват порок на сърцето на Матей, което значи, че трябва да се откаже от волейбола, тъй като може да умре на игрището. Семейството му не се отказва и следва нови изследвания, които напълно отричат първите. Основна роля за израстването му като посрещач има бившият национален състезател Найден Найденов. През сезон 2002/03 двамата играят рамо до рамо в Лукойл-Нефтохимик, а след това Найденов е помощник-треньор на младежкия национален отбор, който през август 2003-а печели бронзови медали на световното първенство в Техеран. Под ръководството на Мартин Стоев националният тим печели бронзови медали на световното първенство за мъже през 2006 година в Япония. Матей е един от най-добрите на Мондиала и е избран за играч №3 на шампионата на планетата, като пред него са само бразилецът Жиба и полякът Мариуш Влазли. На европейското първенство 2003 г. в Германия, избухва скандал заради Казийски. Той играе в първия мач срещу Русия без лиценз и това носи на България служебна загуба с 0:3. Следва и отстраняване на Матей от шампионата. През 2004 г. печели приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига. От 2005 до 2007 г. Казийски играе в един от най-добрите отбори в Европа – „Динамо“ (Москва), който плаща 1 млн. долара за него. През 2005 г. по време на шоуто около първия мач на звездите в руското първенство, Казийски печели състезанието за най-висок отскок при „забивка“ – 379 см. Награден е и с приза за най-добър начален удар. Година по-късно печели златния медал от Руското първенство. Най-желаният волейболист в света Матей е обявен за Волейболист №1 на Европа за 2006 година. След като получи тази награда, ръководствата на всички елитни клубове по света се опитват да привлекат българския талант в своя тим на всяка цена. Точно и затова през лятото на 2007 година той се превръща в ,,Най-желания волейболист в света“. С увереност Матей отхвърли изкушаващи оферти на грандове като Сислей (Тревизо), Лубе Банка (Мачерата), Копра (Пиаченца), Динамо ТТТ (Казан), Олимпиакос (Гър) и още много отбори, които бяха готови да дадат всичко, за да го имат в своите отбори. По това време Казийски е едва на 22 години и владее отлично говоримо и писмено френски и английски език, справя се много добре с руски и сръбски, а през новия сезон е на път да научи и италиански, след като премине в Итас Диатек (Тренто). През лятото на 2007 г. е привлечен в италианския „Тренто“ Където треньор е българинът Радостин Стойчев, а негови съотборници са – Владимир Николов, Смилен Мляков и Васил Стоянов. Две години по-късно получава капитанската лента на отбора. С отбора печели италианското първенство, Световното клубно състезание и шампионската лига. В края на сезон 2012 – 2013 президентът на клуба, Диего Мосна принуждава Стойчев и Казийски да се преместят в отбора от турската столица „Халбанк“. С този отбор стигат до второ място в Шампионската лига отстъпвайки на финала на руския Белогорие. Стават шампиони и носители на купата на страната. „Когато отидох в Тренто се чуваха много други неща и със сигурност никой не си е мислил такова нещо. Навярно нямаше да повярвам, че само за три години ще спечелим всичко, което може да се спечели, а това, което сега да ни остава е да повтаряме собствените си успехи“, казва Матей през 2010 г. пред бТВ. През 2014 се завръща в Тренто заедно със Стойчев и отново става шампион на Италия. През следващия сезон Матей подписва с японския JTEKT Стингс (Кария). След като завършват ангажиментите му с японския клуб Матей доиграва сезона в Тренто, където е картотекиран само за плейофите. Завръща се в Европа през 2018 г., като подписва с полския Сточния (Шчечин), където по-рано е назначен за спортен директор Радостин Стойчев. За съжаление в края на годината клубът обявява фалит и това кара Матей да премине в италианския Калцедония (Верона). През 2019 г. преминава в японския Джей Тект Стингс (Кария). В японския отбор той се нарежда до най-скъпоплатените волейболисти със сезонна заплата от 380 000 евро. През 2020 г. Джей Тект Стингс става шампион на Япония, побеждавайки на финала Панасоник Пантърс. След завършването на сезона Казийски подписва с Калцедония (Верона). Мъж на годината През 2010 г. е обявен за „Мъж на годината“ в анкетата на „Дарик“. Национален отбор на Бълария по волейбол През 2012 г. в дните на Олимпийските игри в Лондон, тема номер 1 в националните медии бе отказът на част от членовете на националния ни отбор по волейбол, да се подчинят

Милен Иванов е автомобилен дизайнер, който става по-известен със своя проект на американския брониран джип – Rezvani Vengeance, произведен от Rezvani Motors. Базовата цена на джипа е 280 000 долара, а някои от клиентите с поръчка на автомобила са световноизвестни артисти като Крис Браун, Джейми Фокс, Кание Уест и др. Toй е забелязан и от анимационното студио DreamWorks, за което проектира колите от анимацията на ,,Бързи и яростни“ – ,,Бързи и яростни – шпионски състезатели“ в Netlifx. Работата на Милен започва да се забелязва и оценява все повече и той получава още задача по поредицата на ,,Fast and Furious“. Портфолио на Милен може да разгледате тук – https://www.behance.net/MilenIvanov. Биография Милен Иванов е роден в гр. Добрич и се занимава с рисуване още от дете, докато е ученик в Националната гимназия по приложни изкуства ,,Свети Лука“. Продължава образованието си в Националната художествена акадаемия и непрестанно създава различни модели на автомобили като негова основна страст. Пътят му го отвежда до тунинг студиото ,,Вилнер“ в гр. София, където 7 години той е отговорен, както за концептуалния дизайн, така и за физическото преобразяване на колите. Дори е изпратен в Китай, за да обучава екип как се прави качествен тунинг. Българинът продължава работата си на свободна практика като индустриален дизайнер и създава дизайн на – опаковки, уреди, предмети и др. Беше много стресово, а и хич не ми беше приятна миризмата на лепила и накрая реших да се насоча изцяло към дигиталното пространство. Българинът продължава работата си на свободна практика като индустриален дизайнер и създава дизайн на – опаковки, уреди, предмети и др Коментира М.Иванов Студио DreamWorks По време на почивка в Испания, Милен получава обаждане от анимационното студио на DreamWorks. Te забелязват негов дизайн на автомобил Audi в платформата behance. Свързват се с него с предложение за работа по анимационния сериал на ,,Бързи яростни“ – ,,Бързи и яростни: шпионски състезатели“, който е предназначен за платформата Netflix. Милен прекарва 2 години в създаването на 3D модел на 5 автомобила и помага за още 15. Това е и първият му oпит с професионалисти на световно ниво. Процесът при тях не е просто да те видят и да ти дадат работа. След като харесат нещо твое, те викат на редица интервюта и ти дават различни задачи, за да проверят дали можеш да се справиш, и то навреме. Milen Ivanov – Concept Vehicle Designer Американски брониран джип Rezvani Vengeance Идеята за брониран джип, който да се превърне в реалност, идва от вдъхновение около други два дизайна. Единият е брониран камион на френската армия, а другият Cybertruck на Тесла и модел на Rezvani. „Много е важно от самото начало да имаш изготвена концепция какво точно искаш да постигнеш с проекта и за каква публика го правиш. Примерно, ако го направиш само да пасва в компютърна игра, ще привлечеш само такава публика. Желанието ми беше да бъде такъв дизайн, че да може да съществува в три реалности – на филм, във видеоигри и в реалния свят“, коментира Иванов. Милен Иванов Mилен споделя дизайна на джипа в инстаграм и веднага получава около 2 хил. харесвания, статия в Motor 1 вдигат харесванията на дизайна до 20 хил. Под публикацията потребители отбелязват компанията Rezvani с думите; Rezvani, направете го!, а това веднага грабва вниманието на автомомбилната компания. „Те забелязаха, че постоянно ги тагват към моя камион, и един ден получих обаждане от собственика им Ферис Резвани, който ми позвъни да ми каже, че много харесва идеята, но за жалост нямат възможността да инвестират в този проект. През това време ми звъняха и други компании, които искаха да реализират проекта, но аз им отказвах. След един месец обаче пак получих обаждане от Резвани, тъй като джипът набираше голяма популярност и клиентите му постоянно го питали дали ще го направи“, коментира Иванов. За реализирането на сделката между Rezvani Motos и Милен е привлечен голям инвеститор – известен рапър от САЩ, който впоследствие се отказва заради затварянето на страната покрай Covid пандемията. В началото се обсъжда автомобилът да се създаде 1 към 1, но след това от Rezvani Motors решават сами да инвестират и да произведат колата в ,,по-нормална“ версия. Работата по бронирания джип започва през 2020 г. и се ражда Rezvani Vengeance – американски брониран джип с българския дизайн на Милен Иванов. Започнахме да го развиваме и това беше ежедневен процес по комуникация с инженери, които махаха неща и слагаха нови, а аз после трябваше да ги преглеждам и да оправям дизайна, така че да изглеждат добре. Бих казал, че, общо взето, 50-60% от оригиналния дизайн се запази“, коментира Иванов. Милен Иванов – автомобилен дизайнер За сделката За осъществяването на Rezvani Vengeance Милен продава интелектуалната собственост на armourtruck. Част от сделката включва и процентов хонорар за българския дизайнер за всеки продаден джип – за момента са купени 5 броя. Докато работи по джипа, той помага и по други проекти на Rezvani Motors. Относно заплащането около сделката Милен сподели: „Мога да си позволя поне тази година да не работя, нека така го кажем.“ „На първо място за мен са моите деца, те са вече почти на годинка и те са най-важното за мен в момента. След това смятам да започна нов проект, подобен на armourtruck, но този път да е повече с фокус върху филмовата индустрия и видеоигрите“, коментира Иванов. Милен Иванов – автомобилен дизайнер

Българинът Христо Грозев е разследващ журналист, медиен експерт и медиен инвеститор. Той живее и работи през последните 20 години във Виена като разследва заплахите за сигурността, трансграничните тайни операции и информацията, ползвана като оръжие от руските власти. Христо е изпълнителен директор на агенция за разследваща журналистика ,,Bellingcat“. Неговите успешни разследвания около отравянето на Сергей и Юлия Скрипал през 2018 г. с химикала ,,Новичок“ в Лондон, донесоха на него и на екипа му – Европейската награда на пресата за ,,разследваща журналистика“. Грозев е известен с метода си на разследване чрез отворен код, социални медии и др. Той е главно действащо лице в документалния филм ,,Навални“, който го нарежда до малкото българи, печелили престижната награда Оскар. Филмът бе избран за най-добър документален филм. Печели също и награда от БАФТА, която не успя да получи лично, след като спря публичното си присъствие заради заплахите за живота си от руските органи. Кой е Христо Грозев? Христо Грозев в роден в Пловдив на 20 май 1969 г. В периода между 1984 г. и 1988 г. учи в Английската езикова гимназия в Пловдив. През 1995 г. завършва своето висше образование в Американския университет в Благоевград в специалност ,,Медии и масови комуникации“. Магистърската си степен получава в специалностите ,,Право“ и ,,Икономика“ като разгръща знанията си в областта на финансите, икономиката и международното право. Кариера 17-годишен започва работа като репортер в Пловдив по времето на социализма в България. През 1991 г. той основава първата комерсиална радиостанция в България с името ,,Аура“, която дава началото си в Американския университет в Благоевград. През 1994 г. Христо Грозев е нает от американската компания Metromedia да работи с нейните активи в Русия. Той дава началото на радио Ника в Сочи, канал Мелодия и Елдорадио в Санкт Петербург. Развива радиостаннции в балтийските страни, както и във Финландия, България и Унгария. През 2000 г. Грозев става главен изпълнителен директор на радио подразделението на Metromedia, като контролира операциите и растежа на над 30 радиостанции в 11 страни в Централна и Източна Европа, Северна Европа, Русия и ОНД. Когато Metromedia напусна радиобизнеса през 2003 г., Грозев купува активите на Руското радио (RBMH Broadcast Media Holdings) от него. През 2006 г. той ги продава на френската компания Lagardère Group. Грозев е бил и директор на ирландската компания Communicorp, която придобива другите си активи за излъчване от Metromedia (2005–2007 г.). Той ръководи интегрирането на европейската радиогрупа на Metromedia в Communicorp и отговаря за разширяването на компанията на съществуващи и нови пазари, като Украйна и Латвия. Имидж в България Името Христо Грозев става по-известно в България през 2011 г. Това се случва покрай компанията BG Privatinvest GMBH и смяната на собствеността на пресгрупата, издаваща вестниците „24 часа“ и „Труд“ след оттеглянето на германските издатели от ВАЦ. По това време собствеността е разпределена между BG Privatinvest на Грозев и австриеца Карл Хабсбург-Лотринген от една страна, и Любомир Павлов и Огнян Донев от друга. Впоследствие се стигна до конфликт между двете страни инвеститори, в резултат на което делът на Грозев и австрийския му партньор се понижава до 9%, вместо първоначалните 53%. По-късно Павлов и Донев стават обект на масирани прокурорски и данъчни проверки и в крайна сметка се отказват от издателския си бизнес. „Белингкат“ От 2015 г. Грозев работи за интернет изданието „Белингкат“, създадено само година по-рано. Сайтът е основан от бившия блогър Елиът Хигинс и е базиран в Нидерландия. Извършва разследвания с помощта на методи като – търговия на данни, проследяване на геолокация, анализиране на открити източници чрез съпоставяне на дигитални изображения, подробен разказ от първо лице за това какво точно е направил авторът и др. Едни от най-значимите разследвания на агенцията включват идентифицирането на ключов заподозрян в разследването на полет 17 на малайзийските авиолинии като високопоставен офицер от руското разузнаване и идентифицирането на заподозрените в отравянето на Сергей и Юлия Скрипал също като служители на руското разузнаване. Филмът ,,Навални“ ,,Навални“ е документален филм от 2022 г. на режисьора Даниел Роър, който първоначално планира да направи филм за разследванията на ,,Христо Грозев“. По думи на Грозев филмът е изцяло българска идея и се финансира от самия него. Той се разказва за руския опозиционен лидер Алексей Навални и събитията, свързани с неговото отравяне. Благодарение на работата на Христо Грозев, са идентифицирани агентите на Федералната служба за сигурност на Руската федерация, участвали в отравянето . Филмът печели 2 награди ,,Оскар“ и БАФТА за най-добър документален филм. На церемонията по награждаването създателите на филма изказват благодарност и посвещават наградата на Грозев, заедно с Мария Певчих – главен следовател на Фонданцията за борба с корупцията на Навални. В съобщение, което публикува на своя профил в Twitter, Грозев обяви, че му е ,,забранено“ да присъсътва на церемонията по връчването на наградите в Лондон, защото представлява ,,риск за сигурността“.