Джесика Уотсън е 16-год момиче от Австралия, което напълно сама достига до най-отдалечените океани в света. През 2009 г. тя оцелява след 7 нокдауна и 210 дни сама в морето. Тя търпи много критика от медиите по време на своето предизвикателство, които поставят въпрос за способностите й и преценката на родителите да я пуснат сама на евентуална гибел. Тя доказва точно обратното и се превръща в най-младия човек прекосил света със собствената си розова лодка, напълнно самостоятeлнo. При завършването на своето рисковано пътуване. Джесика беше посрещната от хиляди сънародници на пристанището в Сидни, включително и тогавашния министър-председател. Същата година тя е наградена с Ордена на Австралия (ОАМ) за невероятното си постижение. Биография Джеска Уотсън е родена в Голд Коуст, Куинсланд, Австралия на 18 май през 1993 г. Родителите й са родени в Нова Зеландия и тя получава двойно гражданство. Тя е второто дете от общо 4. Израства буквално във водата. Тя започва да плава докато е едва на 8 години, защото родители и по това време живеят в 16-метрова лодка в продължение на 5 години. Момичето герой – както обичат да я наричат още на 12-год се вдъхновява от разказите на своя колега Джеси Мартин, който прави своето първо околосветско плаване само на 18 години. Мемоарите и видео блоговете, които записва и помагат да издаде книга 2 месеца след завръщането и. 13 години по-късно, нейната история получава филмова обработка в едноимения филм на режисьора Сара Спилейн по Netflix. – True Spirit. Как ми хрумна идеята? Джесика е вдъхновена от Кей Коти – първата жена, която плава самостоятелно нон-стоп без чужда помощ и от Джеси Мартин, който е най-младият човек плавал самостоятелно по това време. Тя планува да постигне същото като подобрява рекордите и на двамата през 2009 г. Условието да се превърне в ,,най-младия човек плавал самостоятелно без помощ“ не й позволява да акостира към пристанище или друга лодка. Единствената помощ, която може да потърси е съвет чрез радио комуникация. Предизвикателството Околосветското плаване на Джесика започва на 18 Октомври 2009 г. и завършва на 15 Май 2010г. То продължава 8 месеца, а подготовката й отнема точно 10 месеца. В които тя изкарва курсове за придобиване на умения и знания за радио комуникациите в океана, горивото на лодката, safety, radar orientation и др. На борда на лодката тя се запасява с храна, вода, дрехи, лаптоп и камера. Стартът на плаването трябва да започне и да завърши в Сидни и да премине близо до Нова Зеландия, Фиджи, Кирибати, нос Хорн, нос Добра надежда, нос Леувин и Югоизточен нос. В съответствие с изискванията на околосветските плавания, определени от WSSRC ( Международната федерация по ветроходство), екваторът трябва да бъде пресечен. Това преминаване е извършено близо до Киритимати, въпреки това рискованото пътуване на Джесика в крайна сметка не покрива задължителното ортодромично разстояние от 21 600 морски мили. Тя постига 18, 582 (34, 414 км) Исках да предизвикам себе си и да постигна нещо, с което да се гордея. И да, исках също да вдъхновявам хората. Мразех да бъда съдена по външния мим вид и очакванията на другите хора за това, на което е способно едно ,,малко момиче“. Това вече не е само моя мечта или пътуване. Не е само мое постижение, но постижение за всеки, който е вложил толкова много време и усилия, за да ми помогне да стигна тук. Успехът След постигането на своя успех във ветроходството. Джесика е отличена с редица награди. Включително и добавянето й към Залата на славата от Sport Austrialia Hall of Fame. Тя е избрана и за млад авантюрист на годината от Австралийското географско дружество, както и от National Geographic. Тя печели още много отличия, завършва своето образование в сферата на ,,Маркетинга и комуникациите“ и от 2015 г. работи като ,,комуникационен мениджър“ за компанията Deckee – приложение за навигиране и помощ във ветроходството и морското плаване.

Името на известния плувец от арменски произход Шаварш Карапетян се свързва със съдбовната сутрин на 16 септември 1976 г. В която, заедно с брат си и своя треньор отиват да тичат край eзерото Ереван. В този момент пред очите им, градският тролейбус излиза от пътя и пада в ледените води. Тролейбусът потъва за секунди, а младият спортист скача във водата. Той успява да извади 23-ма души, от които се спасяват 20 от общо 92, превръщайки се в герой за своето време. Карапетян е 11 кратен световен рекордьор, 17 пъти световен шампион, 13 пъти европейски шампиони и седемкратен шампион на СССР по подводно плуване, заслужил титлата ,,майстор на спорта“ по времето на СССР през 1982. Кой е Шаварш Карапетян? Шаварш Карапетян е роден на 19 май в Армения през 1953 г. в град Ванадзор. Той е най-големият от своите двама братя Камо и Анатоли. Баща им е планувал да превърне всичките си синове в спортисти и го постига. Шаварш е изключителен атлет, програмиран от съветската система за обучение на спортисти. По време на първите си тренировки по гимнастика, той впечатлява треньора с бързите рефлекси и амбицията, която притежава но е твърде голям, за да стане шампион. Насочват го към плуването, където се представя много добре, но отново треньорите смятат, че няма нужната еластичност и забелязват грешки в техниката му. Денят, в който му казват, че от него плувец няма да стане. 17 годишният атлет среща Липарит Алмасакян – познат от плувните среди, на когото споделя, че спортната му кариера е свършена. Липо, както го наричали близките му, набира ентусиасти за подводно плуване и така привлича Шаварш в отбора. Тренировъчната подготовка По-голямата част от тренировките им в подводното плуване са извън водата. Понякога тичали между 20 – 30 км с 20 кг раници, пълни с пясък. А любимото им място за упражнения е езерото Ереван. Там, където се случва трагедията. На долния кадър може да видите как Карапетян тича по склона със съотборник на рамене или се изкачва по стъпалата на ръце – упражнението, което ние наричаме ,,количка“ В дисциплината подводно плуване на късо разстояние, плувците просто задържат дъха си. На дълги разстояния обаче те използват кислородни бутилки и плавници. Правят хипервентилации, които намалят въглеродния диоксид в кръвта и това им помага да издържат по-дълго под вода. Карапетян притежавал голяма сила в краката. Бил като торпедо, което след 2 години в навлизането на този спорт, печели злато при 50 и 100 метровите дължини. Между 1972 г. и 1975 г. плувецът печели 8 пъти златния медал. След това се разболява и веднага бива заменен в отбора. По това време той е на 23 години с много възможности пред себе си. Той критикува системата на СССР в поставянето на друг състезател на световната сцена. По време на своето възстановяване и подготовка, за да се докаже пред управата, че той е единственият, който може да носи злато за СССР се случва инцидентът, който му носи най-голямата слава. Славата на герой. . Трагедията в езерото Ереван Около 92 души се возят в тролейбус номер 15, когато внезапно изхвърча от пътя и пада в езерото Ереван. Работници, студенти, пенсионери и деца се прибирали у дома по време на вечерния час пик, когато се случва инцидентът. Шампионът по подводно плуване сякаш цял живот се е подготвял за този момент. Да бъде на точното място в точното време. Без много да мисли, той дава бързи указания на брат си и скача в 13 градусовата вода. Тролейбусът засяда в тинеста част и размътва водата. Езерото е дълбоко 8 метра, а пътниците долу в тъмнината се опитвали да открият врата или пролука, за да оцелеят. Шаварш се гмурква и достига задната стъклена част, която счупва с крак и нарязва крака си. Грабва първата жертва, която открие и я изкарва на повърхността, където брат му я поставя в лодка. По този начин той изгражда система за спасителната операция. Поема дълбоко въздух и се гмурква, грабва човек, плува с него до покрива на тролейбуса и се изтсласква с крака до повърхността като ракета. Оставя го и се връща за друг. Плувецът достига лимита на своите сили и вместо човек изважда седалка. На мястото пристига кран, с който след 45 минути отново изваждат тролейбуса на суша. Малко след това Шаварш припада от изтощение. По този начин той изважда 23 души, от които 20 продължават своя живот. „Не видях човека, който ме спаси, защото ме държеше отзад, когато ме издърпа“, каза тя. „Но си спомням добре ръката му – силна, мускулеста ръка. Усещах, че ме дърпат някъде, и след това отново ми причерня. Жана Аветисян в интервю пред руски журналист Mежду живота и смъртта Същата вечер след трагедията Шаварш изпада в делириум. Лекарят Едуард Назаретян го намира с 104 градусова температура. Заради нарязания си крак, потопен в мръсните води на езерото Ереван. Той отравя кръвта си и получава двустранна бронхопневмония. Остава на легло месец и половина, а лекарите го съветват да забрави за плуването. „Честно казано, бях изненадан, че успяхме да спасим живота му от тази инфекция“, сподели докторът Назаретян в интервю. „Това беше здравата система на един спортист, която се бореше. И след като той се бори за живота на другите, сега Бог му даде силата да се бори за собствения си живот. След като излиза от болницата Карапетян отново влиза в басейна, но нищо не е същото. Дихателната му система претърпява големи щети след инцидента. Появява се психическа бариера, която му пречи да плува нормално, защото във водата вижда пирани. Той се завръща на състезанието на СССР, състезавайки се с нови шампиони. „Никога преди не бях се състезавал толкова разгневен“ Арменският състезател завъшва последното си състезание и поставя последния си 11-ти световен рекорд. По-късно печели 3 сребърни медала и 1 златен на Европейското след като почти не се самоуби в желанието си да спаси, колкото се може повече хора от езерото Ереван. СССР претупва историята му За инцидента дори опонентите му от другите части на СССР не знаят, тъй като съветските власти потулват историята. Било е немислимо в медиите да се появи новина, в която съветски тролейбус пада в езерото и убива 37

Повече от половин век Джули Андрюс е едно от най-емблематичните имена в Холивуд. И дори да чувате за нея за първи път, то със сигурност сте виждали образа й в ролите си в ,,Пепеляшка‘‘ , ,,Камелот‘‘ , ,,Илайза Дулитъл‘‘, в хита на ,,Моята прекрасна лейди“, както и в дебютното ѝ участие в киното с блестящия хит на Дисни – ,,Мери Попинс‘‘. Със своя магически глас и със своята харизматичност, Джули покорява поколения аудитории с представления в Лондонския театър ,,Водевил‘‘, участия в продукции на Бродуей и Холивуд, а най-младото поколение я познава от филмите ,,Дневниците на принцесата‘‘, ,,Шрек‘‘ и ,,Aз, проклетникът‘‘. Тя е първата жена на музикалния театър със забележителна 70-десет годишна кариера и завещава вдъхновяващи истории от пътя ѝ към на успеха, започващи с дебюта и в Лондон на 12-годишна възраст, преминавайки през трудни изпитания като операция, която разрушава даровития й глас и още житейски уроци, които й помагат да намери начини да сподели своя необикновен талант със света. Джули Андрюс се ражда на 1 Октомври, 1935 год. в малкото градче Walton on Thames, Surrey на 18 мили от Лондон. Баща й Тед Уелс е учител в училище и се наслаждава на обикновения живот в провинцията. Майка и Барбара е талантлив пианист. Те обаче се развеждат по времето на Втората световна война и майката на Джули се омъжва за Тед Андрюс – професионален певец. Двамата сформират музикален дует и пътуват, за да забавляват английските войници. Доведеният баща на Джули ѝ дава първите уроци по пеене и се впечатлява на талантливия ѝ детски глас. Той разбира, че малкото момиченце е дарена с висок вокален диапазон и усет към музиката. На 8-годишна възраст родителите ѝ я записват да учи при Лилиан Стайлс-Алън – забележима концертна певица, която ѝ дава началото в оперния репертоар и я научава на перфектна дикция, с която по-късно малката Джули става известна. През 1946 год. прави дебюта си в радиото на BBC в дует с доведения си баща в различни предавания, а първото си соло изпълнение представя в залата за развлечения по време на войните – London’s Stage Door Canteen, където танцьори, музиканти и комедианти взимали участие. Тогава в този момент майката и сестрата на британската кралица били сред гостите в залата, и забелязали таланта на малката Джули. Не след дълго забележителния ѝ глас привлича вниманието на сериозни театрални мениджъри, които преместват представленията ѝ от малките провинциални зали до големите театри на Лондон, а тя се превръща в най-младия изпълнител с участие в Royal Command – специално представление, организирвано от английското кралство. Известното американско филмово студио ,,Metro-Goldwyn-Mayer‘‘ разширява продукцията си в Лондон и канят Джули на кастинг след като забелязват, че е изгряваща музикална звезда. От студиото решават,че тя е ,,нефотогенична‘‘ и пропускат да ѝ предложат договор. Въпреки това Джули се появява на първите британски телевизионни предавания. Като тийнейджър тя участва редовно в британските радио предавания през 50-те, а с времето се превръща в млада жена, която играе ключови роли в сериите на коледните ,,пантомими‘‘. ,,Пантос‘‘ – е празничен спектакъл, семейна традиция в Англия с развлекателен характер, изпълнявана в позната вълшебна приказка. Представленията включвали пеене, танци и комедийна част, изпълнявана от мъже. Всеки празник от нейното тийнейджървсто, тя прекарвала на сцена в образа на различнa приказна героиня като например ,,Малката червена шапчица“ или принцесата в ,,Аладин“. По време на един от спектаклите тя среща дизайнера на костюми – Tony Walton, който по-късно играе важна роля в живота и. Julie играе главната роля в популярния спектакъл ,,Пепеляшка‘‘, когато за първи път бива забелязана от aвтора на песни Sandy Wilson и американския продуцент Cy Feuer. Двамата предлагат на Джули да участва в американската продукция на Бродуей – The Boy Friend. По това време тя е на 19 години и никога не се е отделяла от своето семейство. Въпреки това се съглася да подпише договор за 1 година и отлита за Америка – държавата, в която ще прекара по-голямата част от живота си. Julie Andrews получава първата си голяма роля като Елиза Дулитъл в мюзикъла My Fair Lady , който бележи огромен успех, а критиците определят спектакъла като най-продавания мюзикъл, превърнал се в бестселър. В същото време тя прави своя дебют на телевизионния екран в мюзикъла High Tor по канала на CBS, а американските композитори Rodgers и Hammersten пренаписват мюзикъла на ,,Пепеляшка‘‘ за телевизионния екран и канят Джули за ролята, докато в седмичния ѝ график тя играе в още 8 спектакъла. След 2 години в ролята на Елиза на сцената на Бродуей, Джули се прибира в Англия и отново играе в My Fair Lady. Успехът на шоуто не се различава от този в Америка и докато е в родния си дом, тя продължава взаимоотношенията си със своя приятел от детството – Tony Walton и през 1959 г. се женят. Вече омъжена, Джули се завръща в Ню Ѝoрк и получава ролята на Кралица Гуиневир в мюзикъла ,,Camelot“, заедно с Richard Burton, който играе крал Артур. Отличното представяне на двамата актьори и певци вдигат успеха на популярното телевизионно шоу на Ed Sullivan. Джули получава предложение от Walt Disney да играе във филмовия мюзикъл на Mary Poppins. В това време певицата очаква първото си дете и Дисни се съгласява да изчака раждането на бебето преди да започне да продуцира филма. Marry Popins постига главозамайващ успех и Джули Андрюс се превръща в световноизвестна филмова звезда. Две години по-късно печели Оскар за най-добра актриса. Успехите ѝ само привличат нови и прави своя дебют в киното във филма The Americanization of Emily. Най-големият успех на британската актриса в кариерата ѝ идва с главната роля в The Sound Of Music. Екранизацията на филма печели класацията с най-високо качество, а Джули отново е номинирана за Оскар. В същата година бракът и се разпада и тя се развежда с Tony Walton. Аудиториите все по-малко проявявали интерес в жанра на мюзикълите и някои от следващите ѝ филми били пълно разочарование.Това обаче ѝ дава възможност да се запознае с режисьора Blake Edwards, с когото прекарва 40 годишен брак до неговата смърт през 2010 год. Съдбата на двамата не е лека и те отглеждат две деца от предишните си бракове и осиновяват