fbpx

Универсалният спортист и треньор Димо Бенев

Автор:

Петър Петров

Пътят към успеха на Димо Бенев започва още в училище, когато Димо е с наднормено тегло. Toй бил постоянен обект на подигравки от страна на своите съученици. Тогава за пръв път влиза във фитнес зала и се запалва по вдигането на тежести. Учи за треньор по силов трибой в НСА.

Води двойствен живот като охрана в ъндърграунд средите и като фитнес инструктор в спортните. След инцидент по време на работа в клуб през 90-те, разбира, че пътят му върви в грешна посока.

Въпреки изтощителните дни, тежките травми и компромисите със себе си Димо печели местни, национални и международни турнири. Става шампион на България по културизъм, успешно завършва най-тежките маратони и триатлони. Тренира и води много любители и състезатели по състезания в продължение на 20 години. Организирa спортни мероприятия и участва в благотворителни кампании.

Раждане и детство

Димо като бебе с майка си Калинка Яланджиева

Димо Бенев е роден през 1983 год. в гр.Бургас. Израства в семейство на учителка по математика и баща научен работник в областта на химията, преподавал дълги години в бургаския технологичен институт.

Заради наднорменото тегло и трудния брак на родителите си, като дете изпитвал силно желание да се затваря у дома, за да учи и чете от книгите. Той не прекарвал много време навън със своите връстници, защото му се подигравали и това му пречило да се социализира.

В ученическите си години, както при повечето деца с комплекси се случва, за да бъде забелязан, той се напива, взима наркотици, бие се и създава само неприятности.

Димо ( отляво ) с приятел.

Всичко започва, когато негови съученици започнали да ходят в единствената фитнес зала в квартала. Те коментирали кой вдига най-много от лежанка. В един момент Димо се пристрашил и предизвикал момчето, което държал рекорда от 50 кг, да премерят сили.

На 14 год. възраст без да е вдигал щанги преди това. Димо подхожда умно и успява да вдигне 50 кг тежест от лежанка не веднъж, а два пъти, вместо просто да добави повече килограми.

Абе ти знаеш ли, че Димо дебелият вдигна 50 кг няколко пъти.. И всички ми викат: Браво бе, как си успял да ги вдигнеш… И аз така се изкефих, за първи път усетих истинско удовлетворение. Толкова ми хареса това чувство, че реших да го търся и за напред. – Д. Бенев

Вдъхновението през 90-те

Димо Бенев на 18-годишна възраст

През 90-те год. мутрите са героите на времето и всеки иска да бъде като тях. Те са корави, респектиращи и живеят в обкръжение от възможности. Димо продължава да ходи в залата и постепенно да вдига килограмите и да развива мускулите си.

Страстно чете и търси информация от списания и книги за културизъм. Задава въпроси на по-опитните и жадно преследва целта си един ден да прилича на тях. За съжаление се вслушва в мнението на околните, че неговият ген не е подходящ за културизма. Примирява се с това, фокусирайки се единствено върху това да става по-голям и по-силен.

Първи стъпки във вдигането на тежести

На снимката Димо (вдясно) с великия треньор по вдигане на щанги на Националния отбор на България – Иван Абаджиев

Приятел на Димо му споделя, че тренира вдигане на тежести в спортен клуб ,,Черно море‘‘ и той отива в залата, за да се запише официално при треньор Пейчо Бинбелов. От клуба забелязват силовите му качества и го превръщат в свой състезател.

Вече официално като състезател той спечелва първото си състезание по вдигане на тежести на местно ниво, а по-късно участва и се класира на 5-то място на републиканско първенство. След преживяването на първите травми той решава да спре.

Силов трибой

Бенев на 22 г. изпълнява мъртва тяга по време на състезание по силов трибой

Младият ентусиаст винаги следял фитнес списанията в залата и най-вече резултатите в карето ,,силов трибой‘‘, за да разбере на какво ниво се намира. Там редовно се изписвали рекордите на спортисти, вдигнали, бутнали или клекнали с най-много.

Силовият трибой съчетава ,,лежанка‘‘, ,,клек‘‘ и ,,мъртва тяга‘‘ . По това време спортът не е особено популярен, дори нямало състезател или треньор в Бургас, от който да се учи.

Волята му обаче не отслабнала и той мечтаел да бъде сред най-силните. Кандидатства в спортната академия НСА, класирайки се на последно място за треньор по силов трибой. Мести се да живее в София и отваря нова страница от живота си.

Между доброто и лошото

Димо Бенев на едно от първите си състезания по силов трибой.

За да може да плаща обучението и тренировките си, бургаският щангист имал нужда от работа и станал охранител в дискотека. Той споделя, че живеел двойствен живот. През 90-те год. охранителите изпълнявали много услуги. Налагало му се през вечерта да е лоша мутра, а през деня да е добър спортист и примерен студент.

Този период не бил никак лесен за него, защото трудно постигал баланс. Работи на две работи едновременно. През деня е фитнес инструктор, а през нощтта е охранител. Спял е по автобусите и се е готвил за състезания. За съжаление по време на подготовката, заради силния стрес и недоспиване, получава тежка травма. Къса минискус на коляното, а след това къса мускул на гърдата.

Не след дълго усилията му се венчават с успех и той печели медал след медал, въпреки, че като младеж е бил предизвикан да се състезава с много по-опитни мъже.

Прозрението

През деня бях фитнес инструктор, а през нощта охранител. Това бе един компромис със съвестта ми, защото правех неща, които НЕ съвпадат с ценностната ми система и не исках да ги правя – Д. Бенев

Силовия трибоец Димо, обременен от обстоятелствата, в които се намира залита към алкохола и наркотиците в търсене на себе си. След инцидент по време на нормален работен ден, в който нож влиза и излиза от него. Той разбира, че това е краят, и че този начин на живот няма да доведе до нищо по-хубаво.

Помощ от приятел

Димо (вляво) със съотборници по време на състезание. Светльо (единственият без медал)

Негова мечта била някой ден да има своя фитнес зала. Това се случва, когато един от най-близкият му приятел по това време – Светльо, му предлага залата си, на която е собственик. Залата обаче била занимарена и не била стопанисвана от дълго време. Димо бил твърде неуверен как да я трансформира от нулата.

Но знаел, че това е шансът, който не бива да пропуска. Напуска работата си като охранител и се фокусира върху работата си в залата. В същото време стартира и тренировъчната си програма по силов трибой и открива, че това е неговият път.

Намират го група състезатели, които искат да бъдат тренирани и подготвяни от него и така започва пътя си като треньор.

Джони спорт – Храм на силата

Залата, върху която работи усилено, и в която често пренощува се превръща в храм за него. Така кръщават и залата, в която организират първия аматьорски турнир за силов трибой в България. Идеята на турнира била да се даде шанс на любителите на вдигането на тежести да участват на форум, на който не присъстват национални шампиони.

Заедно с приятели и колеги, Димо успява да напълни залата и да съхрани интереса към спорта. В период, в който силовият трибой не бил толкова популярен спорт и състезания освен републиканско първенство не се провеждали.

Културизъм

Да стане културист, това била неизживяната детска мечта на Димо. Е, поне до 2016 г., когато влиза в режим на трениране по 5-6 часа на ден и започва да се храни с точните грамажи в определено време от деня.

Димо Бенев – Мъже Културизъм до 95 кг.

Първото му участие на състезание е в Бургас за купа ,,Мечката‘‘. След това се класира на 2-ро място на Републиканско първенство в категория до 80 кг в дисциплината ,,Бодибилдинг‘‘, печели 2-ро място при смесените двойки, заедно със световната шампионка Тодорка Иванова.

За първи път на международно ниво печели бронзов медал в гр. Княжевац, Сърбия. Достига и до шампионска титла през 2017 г. заедно с Екатерина Върбанова. През 2017 г. печели сребърен медал в град Чачак. През 2018 г. се класира четвърти на състезанието World Golden Cup, проведено в гр. Панчево, Сърбия.

Държавно първенство по културизъм през 2017 г. Вляво Екатерина Върбанова, вдясно Димо Бенев.

През 2016 г. участва на Световното първенство по бодибилдинг и фитнес в гр. Бенедорм, Испания в условия на много силна конкуренция той се класира между 10-то и 20-то място в класацията на най-добрите култиристи от цял свят.

Спортът за издръжливост

Като следващо предизвикателство Димо се насочва към бягането на дълги разстояния. Това се ражда от походите в планината. Неговата цел по-скоро била да види повече места за по-кратко време.

Така през 2013 г. заедно със своя приятел Иван Стаматев се записват за Обиколката на Витоша 100. Те решили, че това ще бъде част от подготовката им за преминаването на най-дългия пешеходен туристически маршрут в България Ком – Емине.

Малко по-късно през 2019 г. той се увлича по ултрамаратоните и започва специализирана подготвка, за да финишира по-бързо. Участва на най-големите бегачески състезания в България. Успешно завършва Маратон Пловдив 42 км за 3 часа и 34 мин.

Подобрявайки личните си рекорди на 3,5,10, 21, 42 и 100 км. Може да се каже, че успях да изпълня целта си, а именно да бягам по-дълго, да бягам по-бързо, да бягам с удоволствие.

По пътя към Триатлоните

Участието на Димо като доброволец на най-големия триатлон в Бългaрия Лъвско сърце засилва интереса му към триатлоните. Така Димо поема към дългите и изтощителни часове на борба със самия себе си. Той постига успехи в бягането, но останалите две дисциплини за него са напълно непознати – плуване и колоездене.

Димо успешно завършва най-популярния форум за триатлони в света – IRONMAN, проведен в Гърция.

,,Да завърша триатлон‘‘ – това ми дойде като просветление, че искам и това да постигна в живота.

През 2021 г. той успешно завършва Крос триатлонът ,,Лъвско сърце Утопия‘‘ и популярния IRONMAN Costa Navarino в Гърция, изминавайки 1.9 км плуване/90 км шосейно колоездене/21 км бягане за 6:54:33 минути.