Владимир Кличко е считан за един от най-интелигентните и стратегически атлети, които историята на бокса познава. Той е двукратен световен шампион в тежка категория, а своята славна кариера започва със спечелването на златен медал от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г.
Феновете на бокса го разпознават като един от най-силните нокаут боксьори, който по невероятен начин използва своите удари с ръце и мобилността на краката си, с която се предвижва около своите опоненти – рядко срещано явление за гигант с неговите размери.
Биография
Владимир е роден в град Семипалатинкс, Казахстан на 25 март през 1975 г. по времето на СССР. Неговият баща Владимир Родионович Кличко е генерал на военновъздушните сили и военно аташе на Украинската република, отговорен за пречистването на последиците от трагедията в Чернобил през 1986 г, малко по-късно е диагностициран с рак.
Майка му се казва Надежда Уляновна и е работила като учителка в детска градина, а брат му е добре познатият бивш трикратен световен шампион по бокс в тежка категория – Виталий Кличко.
Виталий е по-голям от Владимир с 5 години, той е неговият пример за подражение в юношеските години като играе ключова роля в изграждането на личността на брат си.
Детството на Владимир
Владимир се ражда по времето на съветския режим и от малък не обичал статуквото. В Русия всички деца по това време тръгват на училище на 7 години, а той решава, че е готов да започне на 6.
По негово желание майка му го среща с директора на началното училище и му дава възможността да го убеди да направи изключение, за да го приемат на по-малка възраст, заедно с всички останали.
Вова, както обича да го нарича майка му, застанал гордо и решително като заявил желанието си да тръгне по-рано на училище пред директора, който се съгласил. От този момент Владимир си доказал, че всичко е възможно, когато си уверен в себе си.
Явно още като дете съм бил самоуверен и съм можел добре да се аргументирам, за да достигна целта си – Владимир Кличко
Всички предци на братя Кличко са били войници в армията, а баща им винаги се е придържал да ги учи на дисциплина и чувство за дълг. Владимир споделя, че няма значение дали имат желание или не и дали ще отнеме дни, седмици и месеци. Ако баща им даде задача – тя трябва да се изпълни и след това да му бъде докладвано за резултата.
Същевременно Владимир изпитва постоянна нужда да се доказва пред по-големия си брат – Виталий, който винаги го е превъзхождал по всичко, а майка им смята, че Виталий е истинският лидер, който трябва да води по-малкия си брат.
На 15 г. възраст Виталий започва да тренира кикбокс, докато Владимир ( все още на 10 г) не може да тренира заедно с него, но се увлича по брейк танците, които гледал по телевизията.
Започнал да се учи самостоятелно сам пред телевизора и месеци по-късно показвал научените движения на родителите си – всички му се възхищавали.
Поради работата на баща му като военно аташе ,на двамата братя им се налага през няколко години да сменят училища , нови училите и среда.
Те били постоянно ангажирани със задачи в училище, а през летата с работа, с която се учили как да изкарват прехраната си.
След 9 години обучение всички младежи в Съветския съюз напускат училище и продължават в професионални училища, гимназии или интернат. Владимир следва стъпките на брат си и на 14 г. възраст постъпва в интернат като заобикаля изискването на баща си да се запише в най-престижното военно училище като се записва в спортно.
Виждах от Виталий какви възможности му отваря боксът. Нима не беше близо до ума, че той ще ми е ориентир – моят пример, близък спътник и най-добър приятел?
Meждувременно Виталий следва спортни науки в университет и участва на международни състезания по бокс и кикбокс. На 18 г. възраст той пътува до САЩ за своя първи аматьорски мач и носи на по-малкия си брат кока-кола, американски тениски и сувенири. Владимир се впечатлил от американската култура и копнеел да постигне същото.
Той споделя, че благодарение на брат си той възприема спорта като средство за постигането на своята най-голяма мечта – да пътува по света.
Владимир влиза в спортно училище
Макар изборът му да не е това, което родителите му искат, те осъзнават, че спортът също е дисцплина и подкрепят решението му. Владимир се записва в спортното училище за 2 години в профил ,,бокс‘‘.
През следващите 2 години ежедневието на Владимир Кличко изглежда по следния начин:
Бях в една стая с още 5 момчета, а дните ни бяха строго организирани. Сутрин 2 учебни часа – тренировка по бокс -два учебни часа – обяд – тренировка по бокс – вечеря. Междувременно трябваше да пера дрехите си и за други дейности не оставаше време…
Винаги тези, които се представят по-добре и се отличават от останалите имат възможността да участват в боксови мачове. Владимир показва добри резултати и започва да кръстосва държавите от съветския съюз, включително страните от Източния блок и дори Германия.
Да излезеш извън страната и да опознаеш други нации, страни и култури е чиста привилегия. В тези времена само малцина имат тази възможност в СССР: политици и спортисти.
Това постижение разбира се той достига с цената на много упорит труд. В първите боксови мачове Владимир понася множество удари без да успее да приложи наученото от тренировките.
Първият му външен мач се състои в цирк в Беларус,а при вида на пълната шатра младият боксьор се сковава. Публиката, атмосферата, противникът, съдията създават огромно напрежение, на което той не издържа.
Ситуацията изобщо не може да се сравни с тренировка. И тогава разбрах: ако си добър в тренировъчната зала, не означaва, че си спечелил битката. Беше важно да се подготвя не само физически, но и психически. Много спортисти печелят с главата, а не с мускулите си.
Битката
Един от проблемите на бойците в началото е нерешителността да нападнат първи с чувството на огромен страх да бъдат ударени. Истината е, че психически по-силният напуска ринга като победител. Една от тактиките на Владимир Кличко, с която успява да излезе от зоната си на комфорт е визуализирането на боксовите срещи и излизането му от ринга като победител. Метод, който се споменава в много книги за личностно развитие.
На третата си среща победата му е факт, макар вече да беше победител в ума си.
Малко по-късно с първите си спечелени 100 долара от турнир в Донецк, Украйна, Владимир купува подарък на брат си – калъвки за седалките на ладата му, която пък Виталий си купува от своите спечелени пари от аматьорските боксови срещи.
Олимпийските игри през 1996 г.
Пътят на Владимир разчупва социалистическия космос и продължава към Европейския младежки шампионат в Гърция, на който става Европейски шампион по бокс в тежка катерогия.
На деветнайсетгодишна възраст се мести в Германия, за да се бие за боксовия клуб ,,Фленсбург‘‘ в Първа Бундеслига. Две години по-късно се класира на второ място на Европейско първенство в Дания.
Този успех го отвежда до най-голямата му цел – Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта.
По това време нито един състезател в тежка категория от бившия СССР не е печелил злато на олимпиада. Владимир си наумява, че той трябва да е първият.
Тренирах като луд, въпреки това подготовката вървеше изключително мъчително. Имах хранително натряване и месеци наред високо кръвно налягане, без лекарите да открият каквато и да е причина за него.
С победа на първите битки той си осигурява бронз, а след това и сребро и се приближава все по-близо до златото.
Неговият последен опонент е 150-килограмовият Паеа Волфграм от Тонга, който го превъзхожда физически.
Владимир постига най-голямата си цел и си тръгва от олимпиадата със злато за Украйна. С този медал започва неговата кариера на професионалист.
Както при всеки успех, така и при него удовлетворението от постигнатото не се задържа дълго и той си поставя ново предизвикателство и нова цел – титла на световен шампион.
Това, което много хора възприемат като мегаломания или неуморимост, за мен е като въздуха, който дишаме: предизвикателство едно след друго. Убеден съм, че този начин на живот превръща много от нас в по-успешни и по-щастливи хора. Защото винаги е по-удовлетворено човек да се стреми към нещо – Владимир Кличко
Продължение на пътят му от спечелването на олимпийските игри до професионалния ринг и развитието на периода от 2004 г. до 2015 г. известен като ,,ерата Кличко“ очаквайте в следващата статия.
