Матей Илиянов Казийски е български волейболист, роден на 23 Септември 1984 г. в София.
,,Императора“ както го нарича волейболното общество, е висок 203 см и е смятан за един от най-талантливите, най-скъпоплатените и най-успешните волейболисти не само в България, но и в цял свят. Като дете затруднява треньорите, защото може да играе на всяка една позиция, но той сам избира да играе като посрещач. Печели 5-пъти Шампионската титла на Италия с отбора на Тренто, а през 2006 г. е обявен за Волейболист №1 на Европа.
Има един волейболист, който може да играе във всеки един клуб по света, на всеки един континент. Има един волейболист, който е желан от всеки треньор в неговия отбор. Има един волейболист, който винаги е за пример и бива отличен след всеки мач.
Ивайло Банчев – Sportal media
Биография
Матей Казийски израства в семейство на национални състезатели по волейбол – баща му Илиян Казийски е бил разпределител, а майка му Валя Казийски е играла на позицията ,,център“. Казийски от дете е по залите със своите родители във Франция. Баща му е бивш състезател на френските отбори – Поатие, Сен Жермен и Епинал.
Докато е на 6 малкият Матей сам се влюбва в играта и един ден отива на стадион Славия в ,,Овча Купел“, за да се включи в тренировка, водена от треньора Матю Калчев. Матей играе като нападател, въпреки, че в националния отбор и преди това в Славия е използван като диагонал. 21-годишният талант има качества да бъде и разпределител.
Баща му Илиян е бивш разпределител и на националния отбор на България. Той вижда в сина си друг талант и го насочва към поста посрещач. След рутинен медицински преглед обаче лекарите откриват порок на сърцето на Матей, което значи, че трябва да се откаже от волейбола, тъй като може да умре на игрището. Семейството му не се отказва и следва нови изследвания, които напълно отричат първите.
„На разпределител нито един клуб не плаща, колкото на посрещач. Матей трябва да играе на този пост“, казал баща му на треньора му в детския тим на Славия.
Основна роля за израстването му като посрещач има бившият национален състезател Найден Найденов. През сезон 2002/03 двамата играят рамо до рамо в Лукойл-Нефтохимик, а след това Найденов е помощник-треньор на младежкия национален отбор, който през август 2003-а печели бронзови медали на световното първенство в Техеран.
Под ръководството на Мартин Стоев националният тим печели бронзови медали на световното първенство за мъже през 2006 година в Япония. Матей е един от най-добрите на Мондиала и е избран за играч №3 на шампионата на планетата, като пред него са само бразилецът Жиба и полякът Мариуш Влазли.
На европейското първенство 2003 г. в Германия, избухва скандал заради Казийски. Той играе в първия мач срещу Русия без лиценз и това носи на България служебна загуба с 0:3. Следва и отстраняване на Матей от шампионата.
През 2004 г. печели приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига.
От 2005 до 2007 г. Казийски играе в един от най-добрите отбори в Европа – „Динамо“ (Москва), който плаща 1 млн. долара за него. През 2005 г. по време на шоуто около първия мач на звездите в руското първенство, Казийски печели състезанието за най-висок отскок при „забивка“ – 379 см. Награден е и с приза за най-добър начален удар. Година по-късно печели златния медал от Руското първенство.
Най-желаният волейболист в света
Матей е обявен за Волейболист №1 на Европа за 2006 година. След като получи тази награда, ръководствата на всички елитни клубове по света се опитват да привлекат българския талант в своя тим на всяка цена. Точно и затова през лятото на 2007 година той се превръща в ,,Най-желания волейболист в света“.
С увереност Матей отхвърли изкушаващи оферти на грандове като Сислей (Тревизо), Лубе Банка (Мачерата), Копра (Пиаченца), Динамо ТТТ (Казан), Олимпиакос (Гър) и още много отбори, които бяха готови да дадат всичко, за да го имат в своите отбори.
По това време Казийски е едва на 22 години и владее отлично говоримо и писмено френски и английски език, справя се много добре с руски и сръбски, а през новия сезон е на път да научи и италиански, след като премине в Итас Диатек (Тренто).
През лятото на 2007 г. е привлечен в италианския „Тренто“
Където треньор е българинът Радостин Стойчев, а негови съотборници са – Владимир Николов, Смилен Мляков и Васил Стоянов. Две години по-късно получава капитанската лента на отбора. С отбора печели италианското първенство, Световното клубно състезание и шампионската лига.
В края на сезон 2012 – 2013 президентът на клуба, Диего Мосна принуждава Стойчев и Казийски да се преместят в отбора от турската столица „Халбанк“. С този отбор стигат до второ място в Шампионската лига отстъпвайки на финала на руския Белогорие. Стават шампиони и носители на купата на страната.
„Когато отидох в Тренто се чуваха много други неща и със сигурност никой не си е мислил такова нещо. Навярно нямаше да повярвам, че само за три години ще спечелим всичко, което може да се спечели, а това, което сега да ни остава е да повтаряме собствените си успехи“, казва Матей през 2010 г. пред бТВ.
През 2014 се завръща в Тренто заедно със Стойчев и отново става шампион на Италия. През следващия сезон Матей подписва с японския JTEKT Стингс (Кария). След като завършват ангажиментите му с японския клуб Матей доиграва сезона в Тренто, където е картотекиран само за плейофите.
Завръща се в Европа през 2018 г., като подписва с полския Сточния (Шчечин), където по-рано е назначен за спортен директор Радостин Стойчев. За съжаление в края на годината клубът обявява фалит и това кара Матей да премине в италианския Калцедония (Верона).
През 2019 г. преминава в японския Джей Тект Стингс (Кария). В японския отбор той се нарежда до най-скъпоплатените волейболисти със сезонна заплата от 380 000 евро. През 2020 г. Джей Тект Стингс става шампион на Япония, побеждавайки на финала Панасоник Пантърс. След завършването на сезона Казийски подписва с Калцедония (Верона).
Мъж на годината
През 2010 г. е обявен за „Мъж на годината“ в анкетата на „Дарик“.
Национален отбор на Бълария по волейбол
През 2012 г. в дните на Олимпийските игри в Лондон, тема номер 1 в националните медии бе отказът на част от членовете на националния ни отбор по волейбол, да се подчинят на решенията на федерацията. Организираха се протести и дори срещи с тогавашния министър-председател.
В навечерието на игрите от представителния отбор напуснаха селекционерът Радостин Стойчев и звездата на тима Матей Казийски, които твърдят, че тогавашното ръководство на федерацията, оглавявано за повече от 20 години от инж. Данчо Лазаров, е пагубно за развитието на спорта у нас. Бяха дадени примери на всякакви нива, а ръководството трябваше да избере – да напусне или да продължи да управлява.
Ръководството остана, а 10 години по-късно от участник на Олимпийски игри и четвърта сила в света, България вече е на 18 място и не се класира на две поредни издания на най-големия спортен форум.
В следващите години той играе в Турция, Япония и Полша, където също печели трофеи и индивидуални призове, а на много пъти се завръща в Италия.
Волейболна школа ,,Стойчев – Казийски“
„Целта на проекта е не просто изграждането на класни волейболисти, но и създаването на примери за обществото; възпитаването на високи морални ценности и култивирането на млади и будни хора, които взимат правилни решения“, пише на сайта на академията.
Личен живот
През 2017 г. на Матей му се ражда първото дете Александър от Мис Тренто Елизабета Фаруджо. Двамата са заедно от 2013 г. Те са силно привързани към Тренто, където Казийски постигна най-големите си успехи в своята волейболна кариера.
Ерата Тренто
Волейболната звезда пристигна за първи път в Тренто през 2007 г. и се превърна в най-голямата легенда на местния отбор. В града Матей е със статут на икона и всеки човек по улиците го познава. Преди броени дни 39-годишният Казийски спечели петата си титла на Италия, побеждавайки на финала „Кучине Лубе“, където играе Алекс Николов.
Казийски бе избран за най-добър играч в мача и се сбогува изключително емоционално с местната публика. Българинът се поклони на няколко пъти в различни посоки пред препълнената зала и се загърна с родния трибагреник.
Така Тренто спечели финалната серия с 3-2 победи и ликува със своята 5-а титла в историята си, а легендата на клуба и българска звезда Матей Казийски е с основен принос за всяка една от тях – 2008, 2011, 2013, 2015 и 2023 г.
„За съжаление – да, това е последният ми мач за Тренто. От следващия сезон съм в Милано. Нямаше по-добър начин, по който да се разделя с отбора. Една такава победа, пред толкова много хора. Наистина съм щастлив, че по този начин завърших тук пътя си“, каза Казийски пред Би Ти Ви след големия триумф.