Джобният херкулес както обичат да го нарича цял свят, е български и турски шампион с 46 световни рекорда по вдигане на тежести. Той е велик спортист, който става жертва на ,,Възродителния процес“ в България. Период, в който всички български турци се задължават да сменят името си, а той отказва.
Неговия път е белязан с невероятни постижения и слава още от ранна възраст, но и с бягство и борба за справедливост. Той е разпокъсан между интересите на българските социалисти и на турските общественици, преследван от тайни агенти и държавни служители. Наим живеем хубав живот. Още на 17 години е имал апартамент и кола, а също така се е срещал с президента Тодор Живков. Въпреки правомощията и условията той се противопоставя на безумните правила на режима в България и бяга в Турция, където променя живота си.
Там той бива осиновен от турския прездент, който му осигурява условия. Под турски флаг той оглавява олимпийските върхове. Неговата история вдъхновява продуценти от Турция да създадат биографичен филм за него, който проследява хронологично борбата на Наим за справедливост.
Къде се родих и къде израстнах?
Наим Сюлейманов е роден на 23 Януари 1967 год в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско, област Кърджали. Започва да се занимава с вдигане на тежести през 1977 г., когато е на десет години. Човекът, който открива таланта му е Халми Пекюнлю. Той го препоръчва на треньор Толумов и две години след това Наим се мести в спортното училище в Пловдив.
От малък той показва сериозни спортни заложби. Талантът му е толкова обещаващ, че той бързо е преместен в спортно училище в Кърджали, а по-късно в Пловдив. Не изминава много време и той достига до националния отбор, воден от Иван Абаджиев.
Под ръководството на определяния за „папа на щангите“ и треньор на 20 век, Абаджиев, бързо ускорява кариерата на Наим. Така още през 1982 г., на 15 години, той е включен в състава за Световното първенство за младежи в Бразилия, където се изправя срещу своя приятел и съотборник Нено Терзийски и печели злато.
През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР.
На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз.
Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в турнира за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година.
До края на 1984 г. той става европейски шампион, побеждава и в световните купи, „Игрите на добра воля“. Обновява рекордите си и се превръща в един от най-добрите тежкоатлети в света.
Заради ръста си от едва 1.47 м. получава прозвището „Джобния Херкулес“. Всички тези успехи му носят големи привилегии като апартамент в София, нова кола и добро заплащане.
В края на 60-те години обаче комунистическата власт е започнала осъществяването на една твърде несправедлива и неетична кампания, наречена „Възродителен процес“. Българските турци са принудени да изоставят рождените си имена и да приемат български. Кулминацията на тази държавна политика, продължила до 1989 г., настъпва през декември 1984 г., когато в страната започва вътрешна военна офанзива срещу районите, населени с етнически турци.
През какво минах (Възродителният процес в България)
Кърджалийският окръг е ограден от армия и милиция, въведени са КПП-та, в окръга е невъзможно свободното влизане и излизане, телефонните връзки и пощенските услуги са прекъснати, в селата влизат тежки машини, 1400 въоръжени мъже, а срещу тях въоръжени цивилни.
Стотици са убити, ранени или изпратени в концлагер Белене, а властите разрушават надгробните плочи с турски имена. Пред широката публика разбира се процесът е представен като доброволен.
Освен насилствената промяна на имената на близо 900 хил. души, репресиите включват и забрана за употребяването на майчиния език, ограничаване на изповядването на исляма, затваряне на джамии, забрани на религиозни ритуали и др.
Всичко това не подминава и Наим. Той не променя името си до края на 1985 г., след като спечелва още една европейска титла и първата си световна от Сьодертале, Швеция.
Аз си мислех, че моето име няма да го сменят в началото. После ме питаха как искам да се казвам. Мой приятел ми предложи Наум Шаламанов. Смених набързо името, но след това осъзнах промяната на родното си име – наистина се обидих и реших да напусна България.
Как успях да избягам?
Държавна сигурност зaпочва да следи Сюлейманоглу далеч преди промяната на името му. По думи на треньора му Иван Абаджиев той, заедно с членове на щаба и представители на властите са се редували да следят шампиона и да дежурят пред стаята му още през 84-та и 85-та година.
Държавните органи се опитват да въздействат психологически на шампиона, за да избегнат евентуалното му напускане. Властта организира редица мероприятия, включващи и други спортисти с променени турски имена.
Във вестник ,,Нов живот“ текст показва изказана благодарност от Наум Шаламанов (българското му име) за грижите на Партията за развитието на спорта в кърджалийския окръг“, пишат от Държавна сигурност в един от документите.
Влиянието и славата на Наим Сюлейманов са толкова големи, че е организирана лична среща между него и Тодор Живков през есента на 1986 г, продължила точно 25 минути. Снимките от нея са използвани от всички държавни издания, а целта е същата – да се представи единомислие по отношение на „Възродителния процес“.
Същата година през 1986-та идва и шансът за Наим. Той вече е спечелил втората си световна и трета европейска титла като състезател на България, а подобрени от него към онзи момент са 26 рекорда за мъже и 31 за юноши.
По негови думи именно срещата с Живков е спомогнала за това режимът му на следене да бъде облекчен.
Той лети за Мелбърн, където през зимата на 1986 г. се провежда Световната купа. На място го очакват хора, които са му разкрили плана предварително след. Казва им, че вече е готов да избяга.
Последното състезание на Наим за България, Мелбърн, Австралия 1986 г.
Вечерта след състезанието, на което Наим печели поредното злато. Има организиран банкет за целия отбор. Там присъствали също и хора от Държавна сигурност, които да го пазят. Включително и хората, отговорени за неговото бягство. Напрежението било голямо.
Наим отива при треньорите и им съобщава, че се прибира в стаята си, защото не се чувства добре след тежкия ден. Така малко преди полунощ Джобния Херкулес отива в стаята си, набързо стяга багажа и излиза навън, където го чакат трима души с кола.
Твърди се, че те са български турци, които живеят вече в южната ни съседка. Датата е 8 декември 1986 година. Мъжете откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Няколко дни след изчезването си Наим е качен на самолет за Лондон, където го очаква президентският самолет на държавния глава на Турция Тургут Йозал.
От щаба моментално съобщават за събитията както в България, така и в посолството и пред местните власти. Започва издирване, в което се включват представители на Държавна сигурност, а според някои източници и агенти на КГБ.
Наим Сюлейманов се озовава в Турция, където е посрещнат като национален герой, заради волята си да не промения своето име и да избяга от режима в България. Задачата пред него не е лека. Той трябва да продължи да се доказва след като президентът на Турция го осиновява и му дава условия, в които да се развива. Наим Сюлейманоглу става 3 пъти олимпийски шампион (1988, 1992, 1996 година под турския флаг и подобря рекорд след рекорд).
В отчаянието си дори попълних документи, с които да кандидатствам и за американско гражданство.
„Наистина ме беше много страх. На 18-19 години от такъв режим да избягаш и ако те хванат и те приберат в България не знаеш какво ще стане тогава“,
Войната срещу мен (след като избягах в Турция)
В Турция той за пръв път публично говори за репресиите срещу турското население в България и ужасите по време на принудителната смяна на имената.
В България службите също не стоят безучастно. Много бързо от Държавна сигурност решават да бъдат разработени няколко версии и да бъде съставен план във връзка овладяването на новината около бягството.
„Официалната българска версия е, че Наум Шаламанов е насилствено отвлечен, манипулиран и подложен на тотален психологически, нравствен, политически и национален натиск и терор“, пишат от тайната полиция и целят да представят образа му като на отвлечен български спортист, който иска да се върне в България.
Планират се още саботажи, свързани с успехите му. Открива се и дело за оперативна разработка „под псевдоним „Хамелеон“ с окраска „Противодържавна агитация и пропаганда“, утвърдена от зам.-началника на Шесто управление Цвятко Цвятков, който по-късно ще стане главен секретар на МВР в правителството на Жан Виденов.
Въпреки всичко спортистът променя името си на Наим Сюлейманоглу, а Турция откупува правата му за трансфер (вето наложено от България) срещу повече от 1 250 000 долара, което му позволява да се състезава за страната по време на Олимпиадата в Сеул през 1988 г.
Първото злато за Наим под турски флаг, Сеул 1988 г.
Той печели златния медал като побеждава бившия си съотборник Стефан Топуров и чупи световния рекорд в изтласкването, вдигайки 190 кг. – три пъти собственото му тегло + 10 кг. – резултат, който и до днес се смята за нещо нечувано в света на щангите.
След това състезание той се поява на корицата на списание „Тайм“. Говори за репресиите срещу българските турци пред ООН в Ню Йорк.
Историята му попада в обсъжданията на Съвета на Европа, който решава да предприеме всички възможни действия, за да въздейства върху българското правителство.
В Турция ме посрещаха като Бог
В Турция атлетът е национален герой. Той печели първата олимпийска титла в страната след 20-годишно прекъсване. Снимките са от 26 Септември 1988 г в Анкара. Хиляди турски граждани посрещат Наим. Той е използван многократно за символ на кампаниите на президента Йозал, а по-късно и на други политици.
Той печели общо три олимпийски, пет световни и три европейски титли за Турция. При оттеглянето му е определен за най-великия щангист за всички времена, а редица организации го добавят в списъка с най-великите състезатели на Олимпиада с поставянето на 46 световни рекорда.
Последните дни на Наим
На общите избори през 1999 г. Сюлейманоглу се изявява като независим кандидат и представлява Бурса във Великото национално събрание на Турция. През 2002 г. той е кандидат на Партията на националистическото движение за кмет на община Кирач в област Бююкчекмедже на провинция Истанбул.
Прави същото и през 2006 г., но публичната му длъжност остава без успех. За съжаление Сюлейманоглу страда от цироза на черния дроб през 2009 г. Тогава той е хоспитализиран за почти три месеца. През 2017 г. е приет в болница поради чернодробна недостатъчност.
На 6 Октомври е намерен донор и е направена чернодробна трансплатация. На 11 Ноември е опериран поради кръвоизлив в мозъка и последвал оток. Умира 7 дни по-късно на 18 ноември. Пограбан е в гробището на мъчениците Edirnekapi в Инстанбул.
Книга,филм, парк и състезания в чест на великия Naim Suleymanoglu
Pocket Hercules: Naim Suleymanoglu е турски биографичен и драматичен филм, режисиран от Ozer Feyzioglu, написан от Baris Pirhasan и продуциран от Mustafa Uslu. Филмът е сниман в Турция, България, Мелбърн, Бразилия, Англия, Америка и Москва.
Паркът в квартал Кешан в Одрин на младежта, където е изложена статуята на покойния олимпийски, световен и европейски шампион национален щангист Наим Сюлейманоглу.
Турският журналист Туфан Тюренч издава книгата си „Наим Сюлейманоглу“ след разговорите си с него.
