Името на известния плувец от арменски произход Шаварш Карапетян се свързва със съдбовната сутрин на 16 септември 1976 г. В която, заедно с брат си и своя треньор отиват да тичат край eзерото Ереван. В този момент пред очите им, градският тролейбус излиза от пътя и пада в ледените води.

Тролейбусът потъва за секунди, а младият спортист скача във водата. Той успява да извади 23-ма души, от които се спасяват 20 от общо 92, превръщайки се в герой за своето време. Карапетян е 11 кратен световен рекордьор, 17 пъти световен шампион, 13 пъти европейски шампиони и седемкратен шампион на СССР по подводно плуване, заслужил титлата ,,майстор на спорта“ по времето на СССР през 1982.

Кой е Шаварш Карапетян?

Шаварш Карапетян е роден на 19 май в Армения през 1953 г. в град Ванадзор. Той е най-големият от своите двама братя Камо и Анатоли. Баща им е планувал да превърне всичките си синове в спортисти и го постига.

Шаварш е изключителен атлет, програмиран от съветската система за обучение на спортисти. По време на първите си тренировки по гимнастика, той впечатлява треньора с бързите рефлекси и амбицията, която притежава но е твърде голям, за да стане шампион. Насочват го към плуването, където се представя много добре, но отново треньорите смятат, че няма нужната еластичност и забелязват грешки в техниката му.

Денят, в който му казват, че от него плувец няма да стане. 17 годишният атлет среща Липарит Алмасакян – познат от плувните среди, на когото споделя, че спортната му кариера е свършена. Липо, както го наричали близките му, набира ентусиасти за подводно плуване и така привлича Шаварш в отбора.

Тренировъчната подготовка

По-голямата част от тренировките им в подводното плуване са извън водата. Понякога тичали между 20 – 30 км с 20 кг раници, пълни с пясък. А любимото им място за упражнения е езерото Ереван. Там, където се случва трагедията.

На долния кадър може да видите как Карапетян тича по склона със съотборник на рамене или се изкачва по стъпалата на ръце – упражнението, което ние наричаме ,,количка“

В дисциплината подводно плуване на късо разстояние, плувците просто задържат дъха си. На дълги разстояния обаче те използват кислородни бутилки и плавници. Правят хипервентилации, които намалят въглеродния диоксид в кръвта и това им помага да издържат по-дълго под вода.

Карапетян притежавал голяма сила в краката. Бил като торпедо, което след 2 години в навлизането на този спорт, печели злато при 50 и 100 метровите дължини.

Между 1972 г. и 1975 г. плувецът печели 8 пъти златния медал. След това се разболява и веднага бива заменен в отбора. По това време той е на 23 години с много възможности пред себе си. Той критикува системата на СССР в поставянето на друг състезател на световната сцена.

По време на своето възстановяване и подготовка, за да се докаже пред управата, че той е единственият, който може да носи злато за СССР се случва инцидентът, който му носи най-голямата слава. Славата на герой.

.

Трагедията в езерото Ереван

Около 92 души се возят в тролейбус номер 15, когато внезапно изхвърча от пътя и пада в езерото Ереван. Работници, студенти, пенсионери и деца се прибирали у дома по време на вечерния час пик, когато се случва инцидентът.

Шампионът по подводно плуване сякаш цял живот се е подготвял за този момент. Да бъде на точното място в точното време. Без много да мисли, той дава бързи указания на брат си и скача в 13 градусовата вода. Тролейбусът засяда в тинеста част и размътва водата. Езерото е дълбоко 8 метра, а пътниците долу в тъмнината се опитвали да открият врата или пролука, за да оцелеят.

Шаварш се гмурква и достига задната стъклена част, която счупва с крак и нарязва крака си. Грабва първата жертва, която открие и я изкарва на повърхността, където брат му я поставя в лодка. По този начин той изгражда система за спасителната операция. Поема дълбоко въздух и се гмурква, грабва човек, плува с него до покрива на тролейбуса и се изтсласква с крака до повърхността като ракета. Оставя го и се връща за друг.

Плувецът достига лимита на своите сили и вместо човек изважда седалка. На мястото пристига кран, с който след 45 минути отново изваждат тролейбуса на суша. Малко след това Шаварш припада от изтощение. По този начин той изважда 23 души, от които 20 продължават своя живот.

„Не видях човека, който ме спаси, защото ме държеше отзад, когато ме издърпа“, каза тя. „Но си спомням добре ръката му – силна, мускулеста ръка. Усещах, че ме дърпат някъде, и след това отново ми причерня.

Жана Аветисян в интервю пред руски журналист

Mежду живота и смъртта

Същата вечер след трагедията Шаварш изпада в делириум. Лекарят Едуард Назаретян го намира с 104 градусова температура. Заради нарязания си крак, потопен в мръсните води на езерото Ереван. Той отравя кръвта си и получава двустранна бронхопневмония. Остава на легло месец и половина, а лекарите го съветват да забрави за плуването.

„Честно казано, бях изненадан, че успяхме да спасим живота му от тази инфекция“, сподели докторът Назаретян в интервю. „Това беше здравата система на един спортист, която се бореше. И след като той се бори за живота на другите, сега Бог му даде силата да се бори за собствения си живот.

След като излиза от болницата Карапетян отново влиза в басейна, но нищо не е същото. Дихателната му система претърпява големи щети след инцидента. Появява се психическа бариера, която му пречи да плува нормално, защото във водата вижда пирани.

Той се завръща на състезанието на СССР, състезавайки се с нови шампиони.

„Никога преди не бях се състезавал толкова разгневен“

Арменският състезател завъшва последното си състезание и поставя последния си 11-ти световен рекорд. По-късно печели 3 сребърни медала и 1 златен на Европейското след като почти не се самоуби в желанието си да спаси, колкото се може повече хора от езерото Ереван.

СССР претупва историята му

За инцидента дори опонентите му от другите части на СССР не знаят, тъй като съветските власти потулват историята. Било е немислимо в медиите да се появи новина, в която съветски тролейбус пада в езерото и убива 37 души.

Едва след 6 години съветската общественост научи за постъпката на Карапетян, благодарение на статия на Сергей Лесков, публикувана в съветския вестник ,,Комсомолская правда“. Лесков научил за трагедията от един от треньорите на Шаварш, докато отразявал състезание по плуване с плавници в Москва, и неговият редактор незабавно го изпратил в Ереван, за да разкаже историята.

По ирония на съдбата

Историята на великия подвиг на Шаварш Карапетян се игнорира от съветските власти. Но през 2014 г. по време на Олимпийските игри в Сочи, той бе човекът, който бягаше с олимпийския огън, когато изгасна и се превърна в световна новина.

Това насочи вниманието на всички медии към човека, някога и някъде спасил 20 човека от удавяне, пожертвал собственото си здраве.

„Нямаше друг избор“, каза Карапетян, поглеждайки назад към нощта, която завинаги промени живота му. „Знаех, че няма да е правилно, ако най-бързият подводен плувец в света е там и дори не се опита да помогне. Природата и човечеството биха ме осъдили. Бог вероятно щеше да ме осъди.

След като се премества в Москва, Карапетян отваря магазин за ремонт на обувки във витрина, предоставена от местен благодетел и любител на спорта. Арменците може и да не са плувци, но са известни в целия бивш Съветски съюз като квалифицирани обущари. Бизнесът му продължава да се разраства и в момента той притежава ресторанти и магазини, продаващи дрехи и хранителни стоки.

Ако знаете руски и искате да проследите цялата история. Долу може да откриете двата документални филма, от които използвах информация.

Благодаря Ви за вниманието!