Андрей Лекарски е наричан „Рицар на въображението“. Той е син на легендарния офицер и ,,майстор на спорта“ – Крум Лекарски. Още като дете Андрей впечатлява с таланта си да рисува. Това дава повод на родителите му да го изпратят едва 13 годишен да учи в известното художествено училище „Суриков“ в Москва, където завършва със златен медал.
След това е приет в Художествената академия в София, но след две години, през 1962 г. заминава за Париж. Там продължава в Академията за изящни изкуства. След завършването си учи също и кинорежисура.
Негови творби може да откриете в най-големите европейски музеи, галерии и частни колекции. Негова скулптура има във Версай, а Музеят на модерното изкуство в Париж откупува една от най-хубавите му картини – „Катя в страната на чудесата“. Успял да организира над 100 изложби в различни точки на света.
Как започна моето пътуване
Андрей Лекарски е роден на 2 декември 1940 г. в гр. София. На 6 години, чичо му Кирил го помолил да го нарисува в профил. Андрей рисува първия си ,,портрет“ и произведението му впечатлили цялото му семейството. Родителите на малкото момче веднага решили, че той ще стане известен художник.
Андрей е син на Крум Лекарски – български генерал-летейнант, политик и много добър спортист. Свързват го с възхода на българския конен спорт през 20-те и 30-те години на 20 век.
Крум Лекарски е донесъл първите големи международни награди в конната езда за България. За времето си бил важна обществена личност. Два пъти е печелил най-престижното състезание по конен спорт в света -тридневната надпревара в Аахен, Германия.
През 1933 година го награждава вторият човек в Райха – самият Гьоринг. Той е бесен и недоволен. Не може да преглътне факта, че някакъв българин, който цяла седмица пътува в конски вагон и спи в сламата с жребеца си, побеждава едни от най-непобедимите германски офицери.
Независимо от славата и медалите шампионът е обвинен, че готви преврат срещу Царя, републиканските му ценности също са опасни и той бива преследван. Успява да оцелее, но е изпратен в затвора в Белене. Период, след който нищо не споделя много на сина си. Крум казва на сина си да не се захваща никога с политика ако иска да бъда щастлив.
Майка му Едит е интелигентна жена от богато семейство. Баща й е еврейски търговец на платове. Завършила е немско училище и елитен колеж в Париж. Тя говори перфектно 3 езика и много от своите знания Андрей получава именно от своята майка.
Моето тийнейджърство
Андрей е на 13 г., когато печели тематичен конкурс за рисунка на Сталин. През 1954г той става стипендиант и предлагат на семейството му да изпратят сина им на обучение в художественото училище ,,Суриков“ в гр. Москва. Той разказва неприятни спомени от Русия, заради военната дисциплина и лошата храна.
3 години по-късно, докато рисува живопис на череши , се хваща на бас със свой приятел, че ще намери начин да продаде своята картина. След непрестанни опити, тичайки по кодирорите на интерната, Андрей успява да продаде първата си картина на 16-годишна възраст.
В нашия занаят търговията на картини е най-естественото нещо. Темата за парите не е табу. Ние произвеждаме картини, те ни хранят и ни позволяват да правим други картини.
Андрей Лекарски
Студентски години в Париж
Родителите на българския артист успяват да го запишат в Художествената галерия в Париж. Това било възможно чрез т.нар ,,досие“. Било необходимо роднини на Андрей да се съгласят, че ще поемат издръжката му, за да може да му дадат студентски права във Франция. Завършва паралелно и училище по кинорежисура CICF в Париж
На 22-годишна възраст Лекарски споделя начините, по които са продавали своите картини в ателието:
В нашето ателие посрещахме клиентите си с пуканки и музика на Aranjuez
Намира си работа като нощен пазач в сградата на прочутата резиденция ,,Сите дез ар“. Част от работата му е да изнася боклука от стаите на общежитието. В една, от които живее известният композитор и музикант – Серж Генсбург.
Те станали приятели и понякога си говорили. А Бриджит Бордо посещава Серж и Андрей имал възможността да се запознае с нея.
,,Аз съм скъп и луксозен художник“
Артистът живее 50 години в Париж. Той се определя като луксозен и скъп автор. Споделя, че на 30-годишна възраст вече е продавал творбите си на цена, надвишаваща 24 пъти средната работна заплата на Франция.
През 1978 г. от музея за съвременното изкуство в град Париж решили да прибавят в колекцията си картина на Лекарски. Те избрали картината „Катя, в страната на чудесата“ – портрет на двегодишната му дъщеря, над която се е надвесил слон.
Търговският директор на музея искал да купи картината при едно условие. Авторът да свали цената, за да могат да купят картина и от друг негов колега. Oтговорът на художникът бил „Не бързам с парите – когато можете, елате“.
Французинът не очаквал младия артист да реагира така. В ярост той му казал: „Колегите ви подаряват картините си само за да кажат, че ги има в музея… Вие сте ненормален“. Въпреки всичко се стига до сделка и картината с ,,Катя“ се продава.
„Знам си цената. Продавам за толкова, колкото кажа. Ако трябва, ще чакам с години“
казва художникът
Успех
Своята първа самостоятелна изложба – живопис прави в Мексико, която съвпада с началото на движението „хиперреализъм“. През 1972 представя и първата си самостоятелна изложба на скулптура. Тя представя единствен по рода си експеримент с кинетични гумени скулптури.
Успешната кариера на Лекарски не е само като художник, но и като скулптор. Той експериментира и прави последователни изложби в двете категории. Важно да се знае, че през последните години той отделя повече внимание на скулптурата.
През 1993 по време на мащабната изложба на площада Станислас в град Нанси, на Лекарски се връчва орден на града и той става почетен гражданин. Андрей Лекарски участва в множество групови изложби във Франция, България, Швейцария, Монако, Белгия, Великобритания и Германия.
Има над 40 самостоятелно изложби. Toй живее и работи в Париж, но се завръща в България и в момента живее в гр. Бяла (варненско)
Произведенията на Андрей Лекарски може да разгледате долу:
Повече за неговите творби – неговия уебсайт: www.andreylekarski.com, документален филм за Андрей Лекарски ,,Хляб от бронз“, може да гледате тук.