Моля те купи ми тази книжка – спомням си думите, които казах на дядо ми в петък – деня на градския пазар, точно на щанда за книги.
Тогава малка бяла книжка привлече вниманието ми, а на корицата й пишеше: ,,Бойните изкуства‘‘. Тя бе от онези детски книжки ако си спомняте с много илюстрации, които обясняваха за света на спорта, космоса, животинския свят и др.
Е, на моята имаше картинки на нинджи, самураи, каратисти и бокьори и честно да ви кажа я прочитах по няколко пъти.
През останалото време се опитвах да имитирам техните движения и рисувах китайски символи под столчетата вкъщи.
Години след това, когато сменяхме столовете видях, че съм рисувал знака на ,,ин и ян‘‘ без да съм знаел като дете неговото значение за взаимовръзката между две противоположни енергии, които се балансират и създават същността на живота около нас.
🥋Моят първи боен спорт
Всъщност моят първи боен спорт, който ме привлече е корейското Таекуондо, в което се използват повече удари с крака.
Той беше първият боен спорт в моя малък град, на който започнаха да организират тренировки. Голяма част от моите приятели и познати се записаха, но когато казах на родителите ми за него те отказаха да ме пуснат…
Тяхното мнение, както и на много родители по света, за съжаление, е грешно и няма нищо общо с реалността около света на бойните спортове.
Бойните спортове изграждат най-важните качества, които едно дете може да научи:
- Дисциплина
- Самоконтрол
- Издръжливост
- Уважение и чест
- Кординация
- Гъвкавост
- Сила
- Социализиция
- Адаптивност
Но това моите родители не знаеха и акцентираха на страха, че е прекално опасно и, че там най-вероятно ще ме набият или ще ми счупят някой крайник.
Въпреки това един от моите приятели, които посещаваше тренировките, редовно ми показваше техниката на ударите в междучасията в училище и аз се вълнувах толкова много да дойде следващия ден, за да мога да науча още нещо.
Това продължи няколко месеца преди да затворят залата и да разпуснат тренировките.
След това аз живеех с мисленето, че бойните спортове са опасни, което бе останало от родителите ми, но дълбоко в себе си копнеех да стана боец.
Така и стана. Години по-късно, точно, когато завърших училище и станах студент.
🥊 Моментът да вляза в бойната зала настъпи
Годината е 2016 вече съм студент във великотърновския университет в специалност Журналистика, преместих се да живея във Велико Търново, чудех се къде и какво да започна да тренирам, защото без спорт не мога да съществувам…
Дойде време да започна да живея и да взимам решенията си самостоятелно. По това време се запознах с Владимир, който впоследствие стана мой много добър приятел. Той е тренирал няколко години муай тай и ме посъветва да пробвам, защото предположи, че ще ми допадне.
Аз никога през живота си не бях чувал за Муай Тай, а в онази детска книжка го бяха пропуснали.
Един ден Влади ме покани да отида на тренировка в залата на клуба ,,Ча-На‘‘, където срещнах един от пионерите на този спорт в България и един от най-уважаваните треньори – Досьо Досев.
Снимката по-горе е от моята първа тренировка. Няма да забравя колко много трениращи имаше и как се притеснявах без нито една тренировка в този вид спорт. Изпитвах вълнения и емоции, които всеки един изпитва, когато влиза в нова зала с непознати хора и постоянно си мислех, че всеки ме наблюдава как грешно изпълнявам движенията.
Треньорът от самото начало ми обърна специално внимание и ми показва първите техники и движения за удари с ръце и крака, а малко по-късно с лакти, и колене. След като се прибрах бях толкова въодушевен от наученото, а най-вече, че се престраших да опитам, и нямах търпение да отида на следващата тренировка.
В залата ме приеха добре и всички се държаха като едно семейство. Когато се тренира всички се раздават на максимум, а когато се почива всички се шегуват и смеят. Атмосферата в залата ме спечели.
Следващите тренировки обаче бяха голяма мъка, защото никога не бях правил толкова интензивни тренировки, комбинирани с лицеви опори, коремни преси, клякания и подскоци…
Беше адски трудно в началото, защото не бях разтегнат и бях вдървен, болеше ме почти всичко , но не можех да се дам, да се откажа и да гледам как цялата зала изпълнява упражненията до край без мен. Това е просто немислимо – си казах тогава.
Тук ще посъветвам всеки един, на който му е трудно да открие мотивация да започне да тренира активно, просто да отиде в зала, за да тренира с група, защото колективния дух може да ни мотивира да се раздадем повече!
💡Муай Тай ми помогна да се социализирам
Социализирането и създаването на приятелства и взаимоотношения с нови хора не е съвсем лесно. Но когато имаме общ интерес, хоби или страст това се случва много по-бързо.
По този начин тайландското бойно изкуство ме социализира и ме срещна с хора от най-различни възрасти с най-различни интереси. Сприятелих се с хора от цяла България, които бяха обединени от страстта към бойните изкуства и които прекарваха своето време заедно.
Велико Търново е туристическа и студентска точка, в която можеш да срещнеш хора от цял свят. Но в залата усещането за сплотеност е най-силно, защото спортът ни провокира да се конкурираме, но в същото време и да си партнираме.
Когато повече от 30 човека започнат да правят лицеви опори заедно и да ги броят на глас, в един момент се откроява някой, който се затруднява и спира, веднага треньорът, а и всички в залата го подкрепят, за да изпълни упражнението до край.
Чувството да бъдеш част от една организация, в която всички си помагат е съществено важно за самочувствието на един човек.
🗝По-важно е какъв треньор имаш, а не с какво се занимаваш.
Веднъж в едно предаване треньорът на Конър Маграгър – Идо Портал, който усъвършенства неговите движения преди важни битки в UFC каза едни думи, които ми се забиха много силно в съзнанието.
Не е важно с какво се занимаваш, а какъв треньор имаш
Тогава не го разбирах, защото вярвах, че е важно и с какво се занимаваш, но впоследствие започна да ми стана ясно…
Досьо Досев – не е като останалите треньорите. Той не просто ти обяснява техниката на движенията, той следи в дълбочина цялото ти представяне и забелязва детайли, които ти никога не би видял без знанията, които той е натрупал през годините, в които се е състезавал, и живял в Тайланд – родното място на този спорт.
Той е наистина строг и респектиращ, и винаги се стреми да те накара да дадеш максимално от себе си. За мен той винаги ще остане авторитетът, който промени виждането ми за бойните спортове и човекът, който повиши още повече дисциплината, която бях изградил през годините.
Извън залата веднъж седмично след тренировка по спаринг имахме традицията да се събираме с момчетата в близкия китайски ресторант и сме обсъждали различни теми, а ,,тренера‘‘, както го наричахме винаги разказваше някоя смешна история.
В друга статия ще ви запозная с неговата история.
❤️ Муай Тай в сърцето
След всяка учебна година в университета заминавах да работя на морето и пропусках тренировките през лятото, но винаги където и да се намирах успявах да практикувам.
Още тогава осъзнах, че нося този спорт в сърцето си и тук е важно да отбележа, че аз тренирам любителски и никога не съм участвал на състезание вече повече от 4 години.
Харесвам красивите движения, с които можем да унищожим противника, доказвайки на себе си, че сме силни и мощни. Този спорт е известен по света със своята жестокост и бруталност и ако за миг загубиш фокус, и се разконцетрираш можеш да бъдеш нокаутиран и пребит.
По тази причина той те държи винаги адекватен и нащрек, освен това те учи да понасяш удари, и да мислиш как да надхитриш противника си. Това е по-тежката форма на шах, в която за разлика от него всеки ход може да ти струва болезнено.
Практикуването на този спорт ме превърна в мъж, помогна ми да надхвърля физическите си ограничения, които си поставях. Позволи ми да стана по-силен, по-стабилен, по-издъжлив, по-внимателен, по-концентриран и всеотдаен във всяка тренировка без значние къде, кога, как и с кого.
Toзи спорт ми даде самочувствието да бъда спокоен и уравновесен в стресови моменти, които се случват през ежедневието, както и да защитя някой, който е изпаднал в беда без значение дали е непознат или близък.
Когато застанеш срещу друг човек адреналинът ти се покачва, ако оставиш страха да бъдеш ударен да надделее ще изгубиш фокуса и дишането си, а с него и кординацията на мускулите си, които няма да можеш да използваш максимално и най-вероятно ще изгубиш битката без значение дали е спаринг на тренировка, битка на състезание или случaйна схватка на улицата.
Лично на мен ми отне повече време докато успея да се отпусна по време на спаринг, правех една и съща грешка винаги, за която често се обвинях. Губех бързо фокуса си и не умеех да следя бойната игра, затова често бивах надиграван и получавах много удари.
Мислех си, че в бойните спортове победител е този, който удря по-силно и правех безсмислени удари, които единствено ме измаряха. Стори ми се наистина трудна задача да застана пред друг боец и да бъда спокоен, докато в същото време той мисли как да ме пребие. – тези, които транират боен спорт ще ме разберат по-добре, но за тези, които не – представяте ли си колко странно звучи?
Но все пак това, което не мога да го разбера ме мотивира да продължавам да търся отговорите, докато не стигна момента, в който ще го овладея. Ще го разбера, а след това ще го предам на другите. Именно това чувство ме движи да продължавам да се усъвършенствам – постигането на всичко, което ,,не мога‘‘ в началото ме прави велик в края!
Целта на бойните изкуства е не да пребиеш противника си, а да изградиш характер.
