The Journey Media
  • Начало
  • Моята история
  • Личен блог
    • Предизвикателства
    • Събития
    • Уроци
  • Библиотека
    • Личности
    • Организации
  • Услуги
No Result
View All Result
The Journey Media
  • Начало
  • Моята история
  • Личен блог
    • Предизвикателства
    • Събития
    • Уроци
  • Библиотека
    • Личности
    • Организации
  • Услуги
No Result
View All Result
The Journey Media
No Result
View All Result
Home Уроци

Муай Тай: Спортът, който ме превърна в мъж

Петър Петров by Петър Петров
08/12/2020
in Уроци
0 0

Моля те купи ми тази книжка – спомням си думите, които казах на дядо ми в петък – деня на градския пазар, точно на щанда за книги.

Тогава малка бяла книжка привлече вниманието ми, а на корицата й пишеше: ,,Бойните изкуства‘‘. Тя бе от онези детски книжки ако си спомняте с много илюстрации, които обясняваха за света на спорта, космоса, животинския свят и др.

Е, на моята имаше картинки на нинджи, самураи, каратисти и бокьори и честно да ви кажа я прочитах по няколко пъти.

През останалото време се опитвах да имитирам техните движения и рисувах китайски символи под столчетата вкъщи.

Години след това, когато сменяхме столовете видях, че съм рисувал знака на ,,ин и ян‘‘ без да съм знаел като дете неговото значение за взаимовръзката между две противоположни енергии, които се балансират и създават същността на живота около нас.

🥋Моят първи боен спорт

Всъщност моят първи боен спорт, който ме привлече е корейското Таекуондо, в което се използват повече удари с крака.

Той беше първият боен спорт в моя малък град, на който започнаха да организират тренировки. Голяма част от моите приятели и познати се записаха, но когато казах на родителите ми за него те отказаха да ме пуснат…

Тяхното мнение, както и на много родители по света, за съжаление, е грешно и няма нищо общо с реалността около света на бойните спортове.

Бойните спортове изграждат най-важните качества, които едно дете може да научи:

  •  Дисциплина
  • Самоконтрол
  • Издръжливост
  • Уважение и чест
  • Кординация
  • Гъвкавост
  • Сила
  • Социализиция
  • Адаптивност

Но това моите родители не знаеха и акцентираха на страха, че е прекално опасно и, че там най-вероятно ще ме набият или ще ми счупят някой крайник.

Въпреки това един от моите приятели, които посещаваше тренировките, редовно ми показваше техниката на ударите в междучасията в училище и аз се вълнувах толкова много да дойде следващия ден, за да мога да науча още нещо.

Това продължи няколко месеца преди да затворят залата и да разпуснат тренировките.

След това аз живеех с мисленето, че бойните спортове са опасни, което бе останало от родителите ми, но дълбоко в себе си копнеех да стана боец.

Така и стана. Години по-късно, точно, когато завърших училище и станах студент.

🥊 Моментът да вляза в бойната зала настъпи

Вдясно от мен е Влади.

Годината е 2016 вече съм студент във великотърновския университет в специалност Журналистика, преместих се да живея във Велико Търново, чудех се къде и какво да започна да тренирам, защото без спорт не мога да съществувам…

Дойде време да започна да живея и да взимам решенията си самостоятелно. По това време се запознах с Владимир, който впоследствие стана мой много добър приятел. Той е тренирал няколко години муай тай и ме посъветва да пробвам, защото предположи, че ще ми допадне.

Аз никога през живота си не бях чувал за Муай Тай, а в онази детска книжка  го бяха пропуснали.

Един ден Влади ме покани да отида на тренировка в залата на клуба ,,Ча-На‘‘, където срещнах един от пионерите на този спорт в България и един от най-уважаваните треньори – Досьо Досев.

Снимката по-горе е от моята първа тренировка. Няма да забравя колко много трениращи имаше и как се притеснявах без нито една тренировка в този вид спорт. Изпитвах вълнения и емоции, които всеки един изпитва, когато влиза в нова зала с непознати хора и постоянно си мислех, че всеки ме наблюдава как грешно изпълнявам движенията.

 

Вдясно от мен е нашият треньор – Досьо Досев

Треньорът от самото начало ми обърна специално внимание и ми показва първите техники и движения за удари с ръце и крака, а малко по-късно с лакти, и колене. След като се прибрах бях толкова въодушевен от наученото, а най-вече, че се престраших да опитам, и нямах търпение да отида на следващата тренировка.

В залата ме приеха добре и всички се държаха като едно семейство. Когато се тренира всички се раздават на максимум, а когато се почива всички се шегуват и смеят. Атмосферата в залата ме спечели.

Следващите тренировки обаче бяха голяма мъка, защото никога не бях правил толкова интензивни тренировки, комбинирани с лицеви опори, коремни преси, клякания и подскоци…

За да се науча по-бързо упражнявах ударите вечер след тренировка в залата.

Беше адски трудно в началото, защото не бях разтегнат и бях вдървен, болеше ме почти всичко , но не можех да се дам, да се откажа и да гледам как цялата зала изпълнява упражненията до край без мен. Това е просто немислимо – си казах тогава.

Тук ще посъветвам всеки един, на който му е трудно да открие мотивация да започне да тренира активно, просто да отиде в зала, за да тренира с група, защото колективния дух  може да ни мотивира да се раздадем повече!

💡Муай Тай ми помогна да се социализирам 

 

Социализирането и създаването на приятелства и взаимоотношения с нови хора не е съвсем лесно. Но когато имаме общ интерес, хоби или страст това се случва много по-бързо.

По този начин тайландското бойно изкуство ме социализира и ме срещна с хора от най-различни възрасти с най-различни интереси. Сприятелих се с хора от цяла България, които бяха обединени от страстта към бойните изкуства и които прекарваха своето време заедно.

Велико Търново е туристическа и студентска точка, в която можеш да срещнеш хора от цял свят. Но в залата усещането за сплотеност е най-силно, защото спортът ни провокира да се конкурираме, но в същото време и да си партнираме.

Когато повече от 30 човека започнат да правят лицеви опори заедно и да ги броят на глас, в един момент се откроява някой, който се затруднява и спира, веднага треньорът, а и всички в залата го подкрепят, за да изпълни упражнението до край.

Чувството да бъдеш част от една организация, в която всички си помагат е съществено важно за самочувствието на един човек.

🗝По-важно е какъв треньор имаш, а не с какво се занимаваш.

Веднъж в едно предаване треньорът на Конър Маграгър – Идо Портал, който усъвършенства неговите движения преди важни битки в UFC каза едни думи, които ми се забиха много силно в съзнанието.

Не е важно с какво се занимаваш, а какъв треньор имаш

Тогава не го разбирах, защото вярвах, че е важно и с какво се занимаваш, но впоследствие започна да ми стана ясно…

Досьо Досев –  не е като останалите треньорите. Той не просто ти обяснява техниката на движенията, той следи в дълбочина цялото ти представяне и забелязва детайли, които ти никога не би видял без знанията, които той е натрупал през годините, в които се е състезавал, и живял в Тайланд – родното място на този спорт.

Треньорът веднага забелязва, когато правя нещо по неправилен начин.

Той е наистина строг и респектиращ, и винаги се стреми да те накара да дадеш максимално от себе си. За мен той винаги ще остане авторитетът, който промени виждането ми за бойните спортове и човекът, който повиши още повече дисциплината, която бях изградил през годините.

Извън залата веднъж седмично след тренировка по спаринг имахме традицията да се събираме с момчетата в близкия китайски ресторант и сме обсъждали различни теми, а ,,тренера‘‘, както го наричахме винаги разказваше някоя смешна история.

 

В друга статия ще ви запозная с неговата история.

❤️ Муай Тай в сърцето

След всяка учебна година в университета заминавах да работя на морето и пропусках тренировките през лятото, но винаги където и да се намирах успявах да практикувам.

Още тогава осъзнах, че нося този спорт в сърцето си и тук е важно да отбележа, че аз тренирам любителски и никога не съм участвал на състезание вече повече от 4 години.

Харесвам красивите движения, с които можем да унищожим противника, доказвайки на себе си, че сме силни и мощни. Този спорт е известен по света със своята жестокост и бруталност и ако за миг загубиш фокус, и се разконцетрираш можеш да бъдеш нокаутиран и пребит.

По тази причина той те държи винаги адекватен и нащрек, освен това те учи да понасяш удари, и да мислиш как да надхитриш противника си. Това е по-тежката форма на шах, в която за разлика от него всеки ход може да ти струва болезнено.

Практикуването на този спорт ме превърна в мъж, помогна ми да надхвърля физическите си ограничения, които си поставях. Позволи ми да стана по-силен, по-стабилен, по-издъжлив, по-внимателен, по-концентриран и всеотдаен  във всяка тренировка без значние къде, кога, как и с кого.

Toзи спорт ми даде самочувствието да бъда спокоен и уравновесен в стресови моменти, които се случват през ежедневието, както и да защитя някой, който е изпаднал в беда без значение дали е непознат или близък.

Когато застанеш срещу друг човек адреналинът ти се покачва, ако оставиш страха да бъдеш ударен да надделее ще изгубиш фокуса и дишането си, а с него и кординацията на мускулите си, които няма да можеш да използваш максимално и най-вероятно ще изгубиш битката без значение дали е спаринг на тренировка, битка на състезание или случaйна схватка на улицата.

Лично на мен ми отне повече време докато успея да се отпусна по време на спаринг, правех една и съща грешка винаги, за която често се обвинях. Губех бързо фокуса си и не умеех да следя бойната игра, затова често бивах надиграван и получавах много удари.

Мислех си, че в бойните спортове победител е този, който удря по-силно и правех безсмислени удари, които единствено ме измаряха. Стори ми се наистина трудна задача да застана пред друг боец и да бъда спокоен, докато в същото време той мисли как да ме пребие. – тези, които транират боен спорт ще ме разберат по-добре, но за тези, които не – представяте ли си колко странно звучи?

Но все пак това, което не мога да го разбера  ме мотивира да продължавам да търся отговорите, докато не стигна момента, в който ще го овладея. Ще го разбера, а след това ще го предам на другите. Именно това чувство ме движи да продължавам да се усъвършенствам – постигането на всичко, което ,,не мога‘‘ в началото ме прави велик в края!

 

Целта на бойните изкуства е не да пребиеш противника си, а да изградиш характер.

Previous Post

Моят енергиен дом: Мястото, на което винаги се връщам

Next Post

Стратегията на Netflix

Петър Петров

Петър Петров

Петър Петров е избрал да посвети живота си на успеха. Да го изследва, да го тества, да го търси и да го документира, но най-вече той се стреми да го предаде на хората, които имат амбциите да бъдат успешни и да живеят живота си пълноценно.

Next Post

Стратегията на Netflix

Остави коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За нас

The Journey Media

The Journey media e онлайн медия, чиято мисия е да вдъхнови и да образова хората по света чрез историите от пътя към успеха на личностите и организациите с невероятни постижения от различни области на живота.

Последвай ни

   

🔥 За връзка с нас | +359 89 443 9424

  • Услуги
  • Общи условия

The Journey © Всички права запазени. 2020 Изработка на сайт и оптимизация от PRFirm.

No Result
View All Result
  • Начало
  • Моята история
  • Личен блог
    • Предизвикателства
    • Събития
    • Уроци
  • Библиотека
    • Личности
    • Организации
  • Услуги

The Journey © Всички права запазени. 2020 Изработка на сайт и оптимизация от PRFirm.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms below to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Copy Link
  • More Networks
Share via
Facebook
Twitter
LinkedIn
Mix
Email
Print
Copy Link
Powered by Social Snap
Copy link
CopyCopied
Powered by Social Snap