Да се родиш в България най-вероятно за някой е на лош късмет, но за други като мен е дар от вселената, поради един куп причини, но най-вече – енергията.
Често се замислям как почти никога не забелязвам позитивните неща около себе си преди да вляза в труден период, в който се връщам назад и започвам да осъзнавам всички онези неща, които ме заобикалят и дават начало ми – моите родители, приятели, среда, материални и нематериални неща.
В следващите редове искам да ви разкрия как започнах да ценя своето родно място и как успявам да се зареждам след всяка трудност именно там, от където съм тръгнал по стъпките си към успеха.
🪁Пътят на въображението ми
Да бъдеш добър и наивен с оптимистични амбиции в своите цели крие риска често да попадаш в състояния на отчаяние и разочарование. Да имаш богато въображение е може би най-голямата сила, която може да използваш, но да знаеш какво да правиш с нея докато си в труден период е също толкова необходимо.
Какво имам предвид.
Въображението е инструментът, чрез който рисуваме картини в главата си. Подреждаме мислите си, творим, създаваме и достигаме до невероятни творчески продукти. Предполагам ви се е случвало докато сте под душа да ви хрумне гениална идея, която да използвате или докато четете книга да се спрете и да започнете да визуализирате себе си на мястото на главния герой.
А случвало ли ви се е да наблюдавате човек, който привлича вашето внимание просто защото ви харесва?
Харесва ви как изглежда, как се държи, дори неговата усмивка или поглед, който ви кара да го гледате толкова втренчено, че започвате да се чудите дали това е нормално…
Възможно е толкова силно да ви грабне този човек, че да започнете да рисувате картини в главата си, в които вече сте заедно, как ви целува, гледа, как държи ръката ви, всички онези романтични моменти, които ви се иска да изживеете. Вие се усмихвате и….
В един момент телефонът ви звъни и осъзнавате как сюжетът в главата ви се е изпарил и всеки поема по своя път.
Този пример доказва пътя, който изминава нашето въображение…
Често той е романтичен, оптимистичен, прекрасен – точно като в приказка.
Понеже аз самия съм човек с богато въображение, благодарение на което постигам своите успехи, много често в живота съм попадал в трудни състояния, в които пътят на въображението ми потегля в друга посока и рисува същите онези картини, само че с цветовете на негативизма, агресията и болката.
Започваш да съжаляваш, да се обвиняваш, да се държиш лошо с хората около теб, и да си мислиш, че светът и всичко е против теб. Именно тогава падаш духовно, физически, емоционално и психически.
🔥 И когато това настъпи аз знам, че е дошло време да се преосмисля действията си, да се заредя и да се върна там, откъдето съм тръгнал, за да си набавя силите, готов да продължа напред
🔦Да се върнеш там, откъдето си тръгнал
Демир баба теке е свещенно място от 3000 г, още от времето на древните траки. То е част от Археологическия резерват Сборяново, в който се намира паметника на световното културно наследство на ЮНЕСКО – Тракийската царска гробница при село Свещари.
Долу в ниската част се намира 7-ъгълната гробница на Демир баба – Алиански светец, мъдрец и лечител. Алианите са изолирано течение в исляма.
Гробницата е изградена върху два скални къса, които са били част от тракийско светилище. В къщата до нея има малка музейна сбирка, разказваща за алианите и живота на Демир баба.
Ако отидете ще забележите ритуалите, които изпълняват туристите на това място, които според легендите пречистват и лекуват душата на човека.
Това място се намира на 12 км от моя роден град – Исперих.
Хората от големите градове си имат паркове, а ние си имаме (както ние я наричаме) Ахинора.
Може да се каже, че това е най-близкото и най-красивото място до нашия град, на което често ходим с приятели на разходка, спим в палатки или спортуваме. А специално аз – да се лекувам!
💡Как това място се превърна в моят енергиен дом
От 4 години активно посещавам текето, когато се завърна в града, а някой път се прибирам само и единствено, за да прекарам няколко часа сам със самия себе си.
Осъзнах, че това място е подарък от вселената. Казах си.. щом няколко народа са се спирали на товя място (траки, прабългари, алиани, мюсолмани) започваш да се замисляш, че то е някак си специфично и мистично, считано за едно от най-енергичните места в България, а всички знаем, че в България има много подобни туристически забележителности от исторически характер.
Но нека ви разкажа за моите разсъждения за това място.
Започнах да го посещавам по-често, когато влязох в труден период, в който се чувствах объркан, изгубен, слаб, изморен и без никакъв ориентир за следващи решения..
Имах бизнес идея, имах възможности, хора, с които да работя и поле да ги разгърна, но всичко се провали и това, което изградих за близо 1 година просто се изпари. Но тази история ще ви разкажа в друга статия.
Всички знаем колко трудно е да се изправиш, когато изгубиш вяра в нещата, които си обмислял дълго време и си вярвал в тях до последния момент…
Честно казано в началото ходех просто, за да медитирам и да остана сам със себе си, докато в един момент не усетих, че прекарвам между 2 и 4 часа там без изпитвам нужда от нищо.
Можех да стоя по цял ден там, защото се изпълвах с енергия и се наслаждавах на усещането да се чувствам, че съм част от тази благородна земя.
Която между другото веднъж открадна колата ми след като я бях оставил на свободна скорост.
Отидох да се разходя с приятел и като се върнах видях, че е паднала в гората, забита в първото дърво.
Това се случи в същия онзи период, за който споменах по-горе.Бях толкова разсеян след неуспеха ми да създам своя фирма за хотелска анимация, че правих грешка след грешка..
Извадихме я с джип и за мое щастие беше невредима, това се случи точно 1 месец след като я купих на кредит, за да мога да работя с нея.
Е, това бе добър урок, който ми показа, че каквото и да се случва е нужно да се върнем в настоящето и да бъдем благодарни за това, което имаме. В противен случай рано или късно съдбата ще ни го напомни..
Това вдясно е любимата ми скала, която наричам ,,сепарето‘‘, защото може да седнеш и да се полюбуваш на красивия хоризонт.
За мен това място ще си остане най-доброто за правене на лицеви опори, клякания, като и за стоеж на една или две ръце.
Друго от любимите ми неща, които често правя е да се спусна с шосейното ми колело от могилите надолу по пътя преди байра към чешмата.
Но не ви съветвам да го правите преди да прецените дали идва кола отдолу понеже пътят е тесен.
В цялата местност има няколко трасета за планинско колоездене, на които преди време се организираше ,,Крос кънтри‘‘ състезание.
Аз като по-малък съм участвал веднъж към клуба на местния треньор по колоездене – Димитър Балански.
🏃🏻 Тичай и изследвай
Пеш, с колело или с кола?
А защо да не го изтичам си казах веднъж преди да се спусна от същата тази скала, която виждате надолу през гората.
Това е още едно от нещата, които ме изпълват с насладата да се чувствам в движение – планинското бягане.
Слагам слушалките и си пускам вдъхновяващ ритъм, който ми помага да стъпвам по хилядолетните скали, да прескачам падналите клони и да препускам между храстите.
Нямам представа къде отивам, какво е трасето пред мен, дали е опасно, стръмно или високо, но въпреки всичко не спирам. Някой ще кажат, че е неразумно и не биха го направили, докато за мен това си остава начин да изследвам. Да изследвам местността, горите, животните, гората, и най-вече себе си и физическите ми възможности!
След екстремните 3 км спускане стигам до ниската част, в която се открива поле, на което често срещам овчар да пасе своя добитък.
Да не си помислите, че наистина спирам. Единствено за снимка!
Продължавам нагоре с изкачването на стъпалата, които се издигат на 38 метра височина и приключвам своята бегаческа тренировка.
А сега ще ви кажа какво се случва в края.
🔥 Ползи
Ежедневно следим батерията на устройствата си, но често забравяме за своята. Затова реших да споделя с вас моето енергийно място, което ме зарежда, защото знам, че всеки един от нас има място, което се намира до неговия роден край и може да го използва, за да се презареди.
Нужно е само да го откриете и да ходите често. Да оставате сами със себе си, да медитирате, да се раздвижите, да подишате или да потренирате. Не е задължително, но е за предпочитане да го изследвате пеш, с колело или с тичане, с приятели, с куче или сами.
Никога не прекъсвайте своята човешка връзка с природата.
И не забравяйте да се възползвате от възможностите, които ни заобикалят.
Нека вашето енергийно място бъде алтернатива на всички вредни навици, които влошават трудното положение, в което се намирате.
О, забравих да ви покажа наградата, която получих за това, че просто ,,тръгнах‘‘.
Срещнах това прекрасно куче, което ме дари със своето внимание и топлина.
Открийте своето място, посещавайте го и никога не забравяйте да се завръщате към него!
